— То е едно и също, Матю. — Разкопчах токата на седлото на Ракаса и благодарих наум. Бог да поживи Март, че ми бе опаковала сандвичи със сирене. След като утолих глада си, изтупах трохите от дланите си.
Матю ме следеше зорко като ястреб.
— Имаш ли нещо против? — попита той тихо.
— Против кое? — Вече му бях казала, че нямам нищо против елена.
— Бланка и Лукас. Че някога съм бил женен и съм имал дете.
Ревнувах от Бланка, но Матю не би разбрал как и защо. Събрах мислите и емоциите си и се опитах да ги подредя така, че хем да му кажа истината, хем да ме разбере.
— Нямам нищо против нито един миг любов, който си споделил с някое същество, живо или мъртво — заявих с апломб. — Стига да искаш в точно този миг да бъдеш с мен.
— Само в този миг? — попита той и вдигна въпросително вежда.
— Той е единственият, който има значение. — Изглеждаше толкова просто. — Всеки, живял толкова дълго като теб, има минало, Матю. Не си бил монах и не очаквам да не съжаляваш за изгубеното по пътя. Как е възможно да не си бил обичан преди, щом сега аз те обичам толкова много?
Матю ме притисна към сърцето си. Аз радостно се отпуснах в прегръдките му, щастлива, че ловът не завърши трагично и че гневът му се топеше. Все още тихо клокочеше и това бе видно от напрежението по лицето и раменете му, но вече не заплашваше да ни погълне. Хвана брадичката ми с дългите си пръсти и повдигна лицето ми към своето.
— А ще имаш ли нещо против, ако те целуна? — Матю извърна за миг очи, докато ме питаше.
— Разбира се, че не. — Повдигнах се на пръсти и приближих устни към неговите. Той обаче се поколеба, затова се повдигнах още повече и го хванах за тила. — Не ставай глупав. Целуни ме.
И той го направи, но ме целуна бързо и хладно. По устните му още имаше следи от кръв, макар това да не ми се стори нито опасно, нито неприятно. Беше просто Матю.
— Нали разбираш, че няма да можем да имаме деца? — попита той, докато ме прегръщаше толкова силно, че лицата ни почти се докосваха. — Вампирите не могат да стават бащи по традиционния начин. Имаш ли нещо против?
— Има много начини да се сдобиеш с деца. — Никога преди не бях мислила за поколение. — Изабо те е създала и ти й принадлежиш така, както Лукас е принадлежал на теб и Бланка. А и по света има много деца, които нямат родители. — Спомних си как Сара и Ем ми бяха казали, че моите майка и татко вече ги няма и никога няма да се върнат при мен. — Можем да си осиновим, цял отбор дори, ако поискаме.
— Не съм създавал вампири от години — сподели той. — Все още мога, но се надявам да не искаш голямо семейство.
— През последните няколко седмици семейството ми се удвои, след като ти, Март и Изабо влязохте в него. Не знам колко още бих могла да поема.
— Трябва да прибавиш поне още един член.
Ококорих се.
— Имаш още роднини?
— О, винаги има още — каза той тъжно. — Родословните дървета на вампирите са много по-сложни от тези на вещиците. Имаме кръвни роднини по три линии, не само по две. Но този член на семейството ти вече познаваш.
— Маркъс? — попитах, когато се сетих за младия американски вампир.
Матю кимна.
— Той ще трябва да ти разкаже сам историята си. Аз не съм чак такъв бунтар като майка си, въпреки че се влюбих във вещица. Създадох го преди повече от двеста години. И се гордея с него и с това, което направи с живота си.
— Но не му позволи да ми вземе кръв в лабораторията — изтъкнах и се намръщих. — Той е твой син. Защо не му се довери? — Родителите трябва да вярват на децата си.
— Създаден е с моята кръв, скъпа — отвърна Матю. Проявяваше едновременно търпение и собственическо чувство. — Щом аз те намирам за толкова неустоима, защо и той да не смята същото? Помни, че никой от нас не е застрахован от съблазънта на кръвта. Имам му повече доверие, отколкото на непознат, но никога не съм спокоен, когато около теб има вампир.
— Дори и Март? — Бях шокирана. Имах пълно доверие на Март.
— Дори и Март — потвърди. — Макар изобщо да не си неин тип. Тя предпочита кръвта на по-закръглени същества.
— Тя не бива да те притеснява, нито Изабо. — Изрекох го категорично.
— Внимавай с майка ми — предупреди ме Матю. — Баща ми ми е казвал никога да не я подценявам и се оказа прав. Тя винаги е била обсебена от вещиците и им завижда. При определени обстоятелства и ако е в определено настроение… — Той поклати глава.