Ъгълчетата на устата му се повдигнаха.
— Така ли мислиш? Е, тогава трябва да уважа желанието ти и да й простя. — Взе ръката ми и я целуна. — Като казах, че си моя, наистина го мислех.
— Затова вчера Изабо беше толкова разстроена от целувката ни на двора. — Това обясняваше както гнева й, така и защо внезапно се предаде. — След нея нямаше връщане назад.
— Не и за вампир.
— Нито пък за вещица.
Матю разреди надвисналото в стаята напрежение, като погледна към празната ми чиния. Бях погълнала три порции яхния и през цялото време не бях спряла да повтарям колко съм гладна.
— Привърши ли? — попита той.
— Да — изсумтях, ядосана, че са ме хванали.
Беше още рано, но вече бях започнала да се прозявам. Намерихме Март да търка голяма дървена маса с ароматна смес от вряла вода, морска сол и лимонов сок. Пожелахме й лека нощ.
— Изабо ще се върне скоро — каза й Матю.
— Ще е навън цяла нощ — възрази мрачно Март, след като вдигна поглед от почистващата лимонова течност. — Ще остана тук.
— Както искаш, Март. — И той сложи ръка на рамото й за миг.
Докато изкачвахме стълбите към кабинета му, Матю ми разказа как си е купил анатомията на Везалий и какво си е помислил, когато видял за първи път илюстрациите. Седнах на дивана с въпросната книга и се загледах с интерес в изображенията на трупове, докато Матю си преглеждаше мейла. Бях прекалено уморена, за да се захвана с „Aurora Consurgens“. С облекчение забелязах, че тайното чекмедже в бюрото му бе здраво затворено.
— Ще си взема вана — казах след час. Станах и се протегнах, за да подготвя мускулите си за изкачването по стълбите. Трябваше да остана сама, за да обмисля новото си положение на съпруга. Идеята за брак и при нормални обстоятелства си беше плашеща. А като се прибавеше собственическото чувство на вампирите и моето неведение какво се случва — май наистина имах нужда да остана сама и да поумувам над ситуацията.
— Скоро ще се кача — обеща Матю, като за кратко вдигна поглед от екрана пред себе си.
В банята както винаги имаше изобилие от гореща вода. Простенах от удоволствие, докато се потапях във ваната. Март вече се бе качвала и бе запалила огъня и свещите. Беше уютно, макар и не точно топло. Превъртях в ума си събитията от изминалия ден и останах доволна. Да държиш кормилото бе по-хубаво, отколкото да седиш и да чакаш нещо да се случи.
Все още киснех във ваната и русата ми мокра коса бе провесена през ръба й, когато на вратата леко се почука. Матю отвори, без да дочака отговора ми. Стреснато се изправих, но веднага се потопих, щом той влезе.
Грабна една кърпа и я вдигна като платно във ветровито време. Очите му бяха замъглени.
— Ела в леглото — изрече с дрезгав глас.
Постоях още малко във водата, сърцето ми биеше силно. Опитвах се да разгадая лицето му. Матю чакаше търпеливо, протегнал кърпата. Поех дълбоко дъх и се изправих във ваната. Водата се стичаше по голото ми тяло. Изведнъж зениците на очите му се разшириха. Отстъпи назад, за да ми направи място да изляза, след това ме уви в хавлията.
Стиснах краищата й пред гърдите си и се взрях в него. Той не трепваше. Оставих кърпата да падне. Светлинките на свещите се отразяваха във влажната ми кожа. Погледът му се плъзна бавно по тялото ми и изпрати сладки тръпки по гръбначния ми стълб. Придърпа ме към себе си, без да продума, и устните му докоснаха шията и раменете ми. Вдъхна аромата ми, а дългите му хладни пръсти повдигнаха косата от врата и гърба ми. Затаих дъх, когато палецът му опря в пулсиращата ми артерия.
— Dieu, колко си красива — промърмори той. — И толкова жизнена.
Започна отново да ме целува. Пръстите ми се мушнаха под тениската му и започнаха да се движат нагоре по хладната му гладка кожа. Матю потръпна, точно както реагирах и аз при първото му докосване. Усмихнах се, а той спря. На лицето му бе изписан въпрос.
— Хубаво е, нали? Когато твоята хладина се срещна с моята топлина?
Матю се засмя, смехът му бе дълбок и унесен като погледа му. Помогнах му да си свали тениската. Понечих да я сгъна. Но той я грабна от ръцете ми, сви я на топка и я хвърли в ъгъла.