— Да. Съжалявам, че трябва да ти кажа тези неща, но ти не ни остави друг избор. Опитахме се да ви разделим, но ти си голям инат.
Точно като баща ми, помислих си аз. Присвих очи.
— Откъде да съм сигурна, че не ме лъжеш?
— Една вещица не може да излъже друга. Ние сме сестри, в края на краищата.
— Сестри? — възкликнах недоверчиво. Подозренията ми се засилваха. — Ти си същата като Джилиан. Правиш ми се на сестра, за да събереш информация, и се опитваш да ме настроиш срещу Матю.
— Значи знаеш за Джилиан — отбеляза Сату със съжаление.
— Знам, че ме следеше.
— А знаеш ли, че е мъртва? — Изведнъж гласът на Сату стана недружелюбен.
— Какво? — Сякаш земята под краката ми се залюля и аз се плъзнах по нея.
— Клермон я уби. Затова избяга толкова бързо от Оксфорд. Още една невинна жертва, която не успяхме да скрием от пресата. Какви точно бяха заглавията? А, да! „Млада американска изследователка умира в чужбина, докато прави проучване“. — Устата на Сату се изкриви в злобна усмивка.
— Не. — Поклатих глава. — Матю не би я убил.
— Уверявам те, че го направи. Но преди това я разпита, разбира се. Очевидно вампирите така и не са разбрали, че е безпредметно да убиват посредника.
— Снимката на родителите ми. — Матю би убил този, който ми я изпрати.
— Много глупаво от страна на Питър да ти я прати и много лекомислено да накара Джилиан да я донесе в колежа ти — продължи Сату. — Но Клермон е прекалено умен и не оставя следи. Направи го да изглежда като самоубийство и остави трупа й като предупреждение срещу вратата на Питър в хотел „Рандолф“.
Джилиан Чембърлейн не ми беше приятелка, но мисълта, че никога повече няма да я видя надвесена над покрит със стъкло папирус, ме разтресе повече, отколкото бих предположила.
И точно Матю я бе убил. В главата ми настъпи хаос. Как може да ми казва, че ме обича, а в същото време да крие такива неща от мен? Тайните бяха едно нещо, но убийството, дори като отмъщение и отвръщане на удара, съвсем друго. Все ме предупреждаваше, че не може да му се има доверие. Аз не обръщах внимание и пусках думите му покрай ушите си. Дали това не е било част от плана му, друга стратегия да ме примами да му вярвам?
— Трябва да ми позволиш да ти помогна. — Тонът на Сату отново бе станал дружелюбен. — Всичко това отиде прекалено далеч и ти си в ужасна опасност. Мога да ти покажа как да използваш способностите си. Така ще можеш да се защитиш от Клермон и другите вампири като Доменико и Жербер. Някой ден ще станеш страхотна вещица, точно като майка си. Довери ми се, Даяна. Ние сме едно семейство.
— Семейство — повторих като в транс.
— Майка ти и баща ти не биха искали да попаднеш в лапите на вампир — продължи да ми обяснява тя, все едно бях дете. — Те знаеха колко е важно да се запазят връзките между вещиците.
— Какво каза? — Мислите ми вече не бяха хаотични. Съзнанието ми бе съвсем бистро и цялата бях изтръпнала, сякаш хиляди вещици се взираха в мен. Нещо ми убягваше, нещо, свързано с родителите ми, което изобличаваше Сату като лъжкиня.
Чух странен звук. Беше като съскане и скърцане, все едно въжета стържеха в камък. Погледнах надолу и видях дебели кафяви корени да се стелят по земята. Пълзяха към мен.
Сату не ги забелязваше.
— Родителите ти биха искали да си достойна за отговорностите си като истинска вещица от семейство Бишъп.
— Родителите ми? — Откъснах очи от земята и се опитах да се съсредоточа върху думите на Сату.
— Дължиш на мен и посестримите си вещици лоялност и преданост, а не на Матю Клермон. Спомни си за майка си и баща си. Помисли какво би им причинила тази връзка, ако знаеха за нея.
По гръбнака ми премина ледена тръпка на предчувствие и всичките ми инстинкти ми подсказваха, че тази вещица е опасна. Корените вече бяха стигнали до стъпалата ми. Сякаш усетиха тревогата ми и рязко смениха посоката. Забиха се в калдъръма от двете ми страни и се сплетоха в здрава, невидима мрежа под замъка.
— Джилиан ми каза, че родителите ми са убити от вещици — казах аз. — Би ли го отрекла? Кажи ми истината за случилото се в Нигерия.
Сату мълчеше. Това бе като признание.
— Точно както си мислех — промълвих горчиво.
Леко мръдване на китката й ме просна по гръб на земята. Краката ми полетяха във въздуха, а след това невидима ръка ме издърпа по гладката повърхност на ледения вътрешен двор и ме вкара в тясно пространство с високи прозорци и само частично оцелял покрив.