Матю се стрелна към шията на брат си. Чу се звук от разкъсване на плът, след това Болдуин се дръпна назад и се сви.
— Ти ме ухапа!
— Ако още веднъж заплашиш съпругата ми, ще направя и нещо повече. — Матю дишаше тежко и очите му гледаха хищнически.
— Достатъчно! — наруши тишината Изабо. — Вече загубих съпруг, дъщеря и двама синове. Няма да ви позволя да се хванете за гушите. Нито ще оставя вещиците да отвличат някого от дома ми без мое разрешение. — Последните думи направо ги просъска. — И няма да стоя тук и да споря, докато съпругата на сина ми е в ръцете на враговете ми.
— През 1944 година ти настояваше, че ако се опълчим срещу вещиците, няма да постигнем нищо — сопна й се Болдуин и изгледа зверски брат си.
— Този път е различно — каза напрегнато Матю.
— О, този път е различно, няма да ти противореча. Рискуваш намесата на Паството в семейните ни дела, само и само да вкараш вещица в леглото си.
— Тогава не ти трябваше да вземеш решението за открита конфронтация с вещиците. Това решение принадлежеше на баща ви и той категорично забрани удължаване на световната война. — Изабо застана зад Болдуин и го изчака да се обърне с лице към нея. — Трябва да забравиш. Пълномощията за наказание на зверствата бяха предадени в ръцете на човешките същества.
Болдуин я изгледа кисело.
— Доколкото си спомням, ти взе нещата в собствените си ръце, Изабо. На колко нацисти изпи кръвта, преди да се укротиш? — Думите му бяха непростими, но той не се побоя да прекрачи границите на приличието.
— Колкото до Даяна — продължи невъзмутимо Изабо, макар очите й да проблеснаха предупредително, — ако баща ти беше жив, Луций Сижерик Беноа Кристоф Болдуин дьо Клермон, щеше да тръгне да я търси, независимо дали е вещица или не. Щеше да се срамува от теб, задето вместо това се опитваш да уреждаш стари сметки с брат си. — Всяко едно от имената, които Филип му бе дал през годините, прозвуча като плесница, която караше Болдуин да се свива.
Той издиша бавно през носа си.
— Благодаря за съвета, Изабо, както и за урока по история. А сега, за щастие, решението е моя отговорност. Матю няма повече да се забавлява с това момиче. Край на дискусията. — Почувства се по-добре, след като упражни властта си. Обърна се и понечи да напусне Сет-Тур.
— Тогава не ми оставяш друг избор — спряха го думите на Матю.
— Избор? — изсумтя Болдуин. — Ще правиш каквото ти казвам.
— Може и да не съм глава на семейството, но това вече не е семеен проблем. — Матю най-накрая бе проумял смисъла на предишните думи на Изабо.
— Добре. — Болдуин сви рамене. — Щом искаш, върви на глупавия си кръстоносен поход. Намери твоята вещица. Вземи и Март, тя, изглежда, си пада по нея също като теб. Твоя работа, щом предпочиташ да дразниш вещиците и да си навлечеш гнева на Паството. И за да запазя семейството, те отлъчвам от него.
И отново се канеше да излезе, когато по-малкият му брат изигра своя коз.
— Освобождавам семейство Дьо Клермон от всякаква отговорност, че са приютили Даяна Бишъп. Сега за безопасността й ще се погрижат Рицарите на Лазар. Правили сме го и за други хора в миналото.
Изабо се извърна, за да скрие гордостта, изписала се на лицето й.
— Не говориш сериозно — просъска Болдуин. — Ако събереш братството, това ще е равносилно на обявяване на война.
— Щом решението ти е такова, знаеш какви са последствията. Мога да те убия, ако не ми се подчиниш, но нямам време. Земите и собствеността ти са конфискувани. Напусни този дом и предай печата си. Нов френски лидер ще бъде назначен до седмица. Не подлежиш на закрила от ордена и имаш седем дни да си намериш ново място, където да живееш.
— Само се опитай да ми отнемеш Сет-Тур — изръмжа Болдуин — и ще съжаляваш.
— Сет-Тур не е твой. Той принадлежи на Рицарите на Лазар. Изабо живее в него с благословията на братството. Ще ти дам още една възможност да се включиш. — Гласът на Матю стана недвусмислено заповеднически. — Болдуин дьо Клермон, нареждам ти да изпълниш клетвата си, да влезеш в битка и да следваш моите нареждания, докато не те освободя.
Не беше произнасял или писал тези думи от дълго време, но ги помнеше идеално. Рицарите на Лазар се бяха просмукали в кръвта му, също като Даяна. Отдавна неизползвани мускули дълбоко в него се подготвяха за действие, събудиха се ръждясали дарби.