Странно, но Матю бе най-свирепият воин на семейството. Първите му приключения с меча вбесяваха баща му заради липсата на дисциплина. Но той се бе променил. Сега всеки път, когато хващаше оръжие, нещо в него изстиваше и той се биеше с такава целенасоченост, че бе практически непобедим.
И разбира се, Изабо. Всички я подценяваха, с изключение на Филип, който я наричаше „генерала“ или „моето тайно оръжие“. Не пропускаше и най-малката подробност и имаше по-силна памет и от Мнемозина.
Братята се върнаха в замъка. Болдуин повика Изабо и тръгна към кухнята. Там взе шепа брашно от една купа и го посипа по работната маса на Март. Нарисува очертанията на Оверн в белия прах и заби палеца си на мястото на Сет-Тур.
— Къде една вещица би завела друга вещица на югозапад оттук? — попита той.
Челото на Изабо се сбръчка.
— Зависи от причината, заради която я е отвлякла.
Матю и Болдуин се спогледаха раздразнено. Това беше проблемът с тяхното скрито оръжие. Изабо никога не отговаряше на въпросите, които й се задавала, тя винаги смяташе, че има по-неотложни, на които първо трябваше да се намери решение.
— Мисли, маман — подкани настоятелно Матю. — Целта на вещиците е да държат Даяна далеч от мен.
— Не, детето ми. Могат да ви разделят по много начини. Но щом са влезли в дома ми и са отвлекли моя гостенка, вещиците са причинили нещо непростимо на семейството ни. Подобни актове на враждебност са като шах — изтъкна Изабо и докосна бузата на сина си с хладната си ръка. — Вещиците искат да ни покажат, че сме станали слаби. Ти желаеш Даяна. А те ти я отнемат, за да ти привлекат вниманието.
— Моля те, Изабо. Къде е?
— От тук до Кантал няма нищо освен пусти планини и кози пътеки — каза Изабо.
— Кантал? — повтори Болдуин.
— Да — прошепна тя и студената й кръв замръзна.
В Кантал бе роден Жербер от Орийак. Това бе негова територия и ако някой от семейство Дьо Клермон стъпеше на нея, не само вещиците щяха да го подгонят.
— Ако това е игра, то отвличането й в Кантал би означавало, че сме в шах — каза мрачно Матю. — Прекалено рано е за подобно развитие.
Болдуин кимна в знак на съгласие.
— Значи пропускаме нещо.
— Няма нищо от тук до там освен руини — посочи Изабо.
Болдуин въздъхна ядосано.
— Защо вещицата на Матю не може сама да се защитава?
В стаята влезе Март, която си бършеше ръцете в кърпа. Двете с Изабо се спогледаха.
— Elle est enchantee — каза сериозно Март.
— Момичето е омагьосано — съгласи се неохотно Изабо. — Сигурни сме в това.
— Омагьосана ли? — Матю се смръщи. С магия на вещица можеха да се поставят невидими окови. Но сред вещиците това се смяташе за толкова непростимо, колкото и нарушаването на територията при вампирите.
— Да. Не че тя отказва да се възползва от магическите си способности. Пречат й нарочно. — Изабо се намръщи при тази мисъл.
— Защо? — почуди се синът й. — Това е като да изтръгнеш зъбите и ноктите на тигър, а след това да го върнеш в джунглата. Защо ще лишиш някого от възможността му да се защитава?
Изабо сви рамене.
— Сещам се за много хора, които биха направили нещо подобно, и то по много причини. Но не познавам добре тази вещица. Обади се на роднините й. Питай ги.
Матю бръкна в джоба си и извади телефона. Бе поставил номера на дома в Мадисън на бързо избиране, забеляза Болдуин. Вещиците от другата страна на линията вдигнаха при първото позвъняване.
— Матю? — Вещицата беше силно разтревожена. — Къде е тя? Боли я ужасно. Усещам го.
— Знаем къде да я търсим, Сара — каза тихо Матю. Опитваше се да я успокои. — Но трябва преди това да те питам нещо. Даяна не използва магическите си способности.
— Не го прави откакто майка й и баща й умряха. Но какво общо има това? — Сара вече крещеше. Изабо затвори очи, защото силният глас проряза ушите й.