— Възможно ли е Даяна да е омагьосана, Сара?
От другата страна на линията настъпи пълна тишина.
— Омагьосана ли? — наруши я накрая Сара. — Разбира се, че не!
Семейство Дьо Клермон чуха меко тракване.
— Ребека го направи — обади се друга вещица, но много по-тихо. — Обещах й, че няма да казвам. Не знам какво и как го е направила, затова не ме питайте. Ребека знаеше, че със Стивън няма да се върнат от Африка. Беше видяла нещо, знаеше нещо, което я бе уплашило до смърт. Каза ми само, че ще се опита да предпази Даяна.
— От какво? — Сара беше ужасена.
— Не от какво. А докога. — Гласът на Ем се сниши още повече. — Ребека каза, че ще се погрижи Даяна да е защитена, докато не се срещне със своя сенчест мъж.
— Сенчест мъж? — повтори Матю.
— Да — прошепна Ем. — Когато Даяна ни сподели, че се вижда с вампир, се зачудих дали не си този, когото Ребека бе предсказала. Но всичко се случи толкова бързо.
— Виждаш ли нещо, Емили? Каквото и да е? Нещо, което да ни помогне? — попита Матю.
— Не. Само тъмнина. И Даяна е в нея. Не е мъртва — добави тя веднага, когато усети как Матю затаи дъх. — Но изпитва болка и не е изцяло на този свят.
Докато слушаше, Болдуин присви очи към Изабо. Колкото и дразнещи да бяха въпросите й, те хвърляха светлина върху загадката. Свали ръцете си от гърдите и бръкна в джоба си за телефона. Извърна се, набра някакъв номер и промълви нещо. След това погледна към Матю и прокара пръст пред гърлото си.
— Отивам да я намеря — каза Матю. — Когато имаме новини, ще ви се обадим. — Прекъсна връзката, преди Сара и Ем да го засипят с въпроси.
— Къде са ми ключовете? — извика той и тръгна към вратата.
Болдуин застана пред него и му препречи пътя.
— Успокой се и помисли — каза строго и ритна табуретка към брат си. — Какви замъци има между нашия и Кантал? Трябват ни само старите, които Жербер познава най-добре.
— Господи, Болдуин, не помня. Пусни ме!
— Не. Трябва да се действа умно. Вещиците не биха я завели на територия на Жербер, не и ако са с всичкия си. Ако Даяна е омагьосана, това ще е мистерия и за тях. Ще им отнеме известно време да я разгадаят. Ще искат да са на усамотено място и никакви вампири да не им пречат. — Болдуин за първи път произнасяше името на вещицата. — В Кантал ще трябва да отговарят пред Жербер, значи са някъде близо до границата. Мисли. — И последната капка търпение на Болдуин се изпари.
— В името на боговете, Матю, ти си построил или проектирал повечето от тях.
Матю премисляше всички възможности, отхвърляше някои, защото бяха прекалено близо, и други, защото бяха прекалено разрушени. Накрая вдигна глава.
— Ла Пиер.
Изабо стисна устни, а Матю изглеждаше разтревожен. Ла Пиер беше най-мрачният замък в околността. Бе построен върху основи от базалт, в които можеха да бъдат прокопани тунели, и имаше достатъчно високи стени, за да устои на обсада.
Отгоре се чу звук от движещ се въздух.
— Хеликоптер — поясни Болдуин. — Чакаше в Клермон-Феран, за да ме откара в Лион. Градината ти ще се нуждае от оправяне, Изабо, но съм сигурен, че и ти смяташ това за малка цена.
Двамата вампири излязоха от замъка и тръгнаха към хеликоптера. Скочиха вътре и скоро полетяха високо над Оверн. Под тях не се виждаше нищо друго, освен черен мрак, в който тук-там бяха пръснати светлинки от селски къщурки. Отне им повече от трийсет минути да стигнат до замъка и въпреки че братята знаеха къде се намира, пилотът се затрудни да открие очертанията му.
— Няма къде да кацнем! — извика им той.
Матю посочи един стар път, който излизаше от замъка.
— Ами тук? — извика той в отговор. Вече оглеждаше стените за светлини или движение.
Болдуин нареди да кацнат, където Матю бе посочил, и пилотът го изгледа колебливо.
Когато се спуснаха на пет метра над земята, Матю скочи и се втурна с всички сили към портите на замъка. Болдуин въздъхна и го последва, като даде указания на пилота да не мърда, докато двамата не се върнат на борда.
Матю вече бе вътре и викаше името на Даяна.
— Господи, сигурно е много уплашена — прошепна той, когато ехото заглъхна. Прокара пръсти през косите си.
Болдуин го настигна и го сграбчи за ръката.
— Можем да действаме по два начина, Матю. Да се разделим и да претърсим мястото основно. Или да спрем и да помислим къде може да се скрие нещо в Ла Пиер.