— Можем да я опазим от вампирите — чу се гласът на Изабо от все по-далеч. — Но не и от вещиците. Тя трябва да е при тези, които биха могли да я закрилят. — Разговорът заглъхна, обви ме сива мъгла.
Този път дойдох в съзнание в кулата. Всички свещи бяха запалени и в камината гореше буен огън. Стаята бе почти топла, но от адреналина и шока продължавах да треперя. Матю бе седнал на пода и бе подпрял главата ми върху коленете си. Преглеждаше дясната ми ръка. Окървавеният ми пуловер беше разрязан, от раната течеше свежа кръв.
Март и Изабо бяха застанали на вратата като два бдителни ястреба.
— Мога и сам да се погрижа за жена си, маман — опита се да я отпрати Матю.
— Разбира се, скъпи — промълви Изабо по типичния за нея начин.
Той разкъса напълно ръкава ми и изруга.
— Донеси ми чантата, Март.
— Не — възрази тя категорично. — Мръсна е, Матю.
— Нека се изкъпе — присъедини се и Изабо. — Даяна е измръзнала и ти не виждаш всичките й рани. Не й оказваш помощ, детето ми.
— Никаква вана — заяви той решително.
— И защо не? — попита нервно Изабо. Посочи към стълбите и Март тръгна.
— Кръвта й ще изтече във водата — обясни той напрегнато. — Болдуин ще я помирише.
— Това не е Йерусалим, Матю — противопостави се Изабо. — Той не е стъпвал в кулата откакто е построена.
— Какво се е случило в Йерусалим? — Посегнах към мястото, където обикновено висеше сребърният амулет на Матю.
— Любов моя, трябва да погледна гърба ти.
— Добре — прошепнах глухо. Съзнанието ми бе замъглено, все се опитвах да си представя ябълково дърво и да чуя гласа на майка ми.
— Легни по корем.
Още усещах студения каменен под на замъка, в който Сату ме бе държала.
— Не, Матю. Ти си мислиш, че крия тайни, но аз наистина не знам как да използвам магическите си способности. Сату каза…
Матю отново изруга.
— Тук няма вещици и не ми пука за магическите ти способности. — Хладната му ръка, която хвана моята, беше уверена и сигурна като погледа му.
Седнах в скута му и се наведох от кръста надолу, като се подпрях на ръцете му. Кожата на гърба ми се разтегна болезнено, но така бе по-добре, отколкото да лягам по корем. Усетих как Матю се стегна.
— Пуловерът ти е залепнал за кожата. Не виждам добре така. Ще трябва да те потопим за кратко във ваната, за да можем да го отлепим. Би ли напълнила ваната, Изабо?
Майка му изчезна и след малко се чу звук от течаща вода.
— Водата да не е прекалено гореща — извика той към нея.
— Какво се е случило в Йерусалим? — попитах пак.
— Ще ти кажа по-късно — отвърна той и ме изправи внимателно.
— Стига вече тайни, Матю. Кажи й, и го направи бързо — чу се строгият глас на Изабо откъм банята. — Тя ти е съпруга и има право да знае.
— Сигурно е нещо ужасно, иначе нямаше да носиш медальона на Лазар. — И притиснах длан към празното място над сърцето му.
Матю ме погледна отчаяно и заговори на отривисти изблици.
— Убих жена в Йерусалим. Застана между мен и Болдуин. Имаше много кръв. Обичах я, а тя…
Беше убил човек, не вещица, а обикновено човешко същество. Пръстът ми се прилепи към устните му.
— Това е достатъчно засега. Било е отдавна. — Чувствах се спокойна, но пак започнах да треперя. Не можех да понеса повече откровения.
Матю вдигна лявата ми ръка към устните си и я целуна страстно. Очите му ми казаха това, което не можеше да произнесе. Накрая пусна дланта ми и отклони поглед.
— Ако се притесняваш от Болдуин, ще го направим по друг начин. Можем да намокрим пуловера с компрес или да влезеш под душа.
Но само като си представих как по гърба ми пада вода или го притиска нещо мокро, реших да рискувам да предизвикам жаждата на Болдуин.
— По-добре да вляза във ваната.
Матю ме постави в топлата вода напълно облечена, заедно с обувките. Подпрях се така, че гърбът ми да е далеч от фаянса, и усетих как пуловерът ми бавно се накисва. Започна да се отлепя, а краката ми потрепваха под водата. Опитвах се да отпусна всеки свой мускул и нерв, но някои отказваха да се подчинят.
Докато стоях във водата, Матю се погрижи за лицето ми. Пръстите му се притиснаха към скулата ми. Намръщи се и повика тихо Март. Тя се появи с голяма черна лекарска чанта. Матю извади малко фенерче и провери очите ми, здраво стиснал устни.