— Лицето ми се удари в пода — премигнах аз. — Има ли нещо счупено?
— Не мисля, скъпа, просто е зле натъртено.
Март отвори някакъв пакет и до ноздрите ми достигна миризма на спирт. Когато Матю допря тампона до лепкавата ми буза, стиснах здраво ръба на ваната и очите ми се напълниха със сълзи. Когато го отдръпна, тампонът бе целия почервенял.
— Порязала съм се на остър камък. — Изрекох го делово, опитвах се да потисна спомените за Сату, които болката върна.
Хладните пръсти на Матю се плъзнаха по раната, която изчезваше в косата ми.
— Повърхностна е. Няма нужда от шевове. — Взе бурканче с мехлем и ме намаза. Миришеше на мента и билки от градината. — Алергична ли си към нещо? — попита той, когато приключи.
Поклатих глава.
Отново повика Март, която се дотътри с куп сгънати кърпи в ръце. Той й изрецитира цял списък с лекарства, а тя кимаше, въртейки връзка ключове, която извади от джоба си. Само едно лекарство ми бе познато.
— Морфин? — попитах и пулсът ми се ускори.
— Ще облекчи болката ти. А другите лекарства ще предотвратят подуването и инфекциите.
Част от напрежението ми се оттече във ваната, вече не бях в шок, но болката ставаше по-силна. Възможността да я притъпя съвсем беше примамлива и аз неохотно се съгласих да изпия лекарството, след като ме извадят от ваната. Седенето във вече почервенялата вода ме замайваше.
Преди да изляза обаче, Матю настоя да погледне дясното ми стъпало. Вдигна го над водата и подпря подметката на рамото си. И най-малкият натиск спираше дъха ми.
— Изабо, можеш ли да дойдеш, ако обичаш?
И тя като Март чакаше търпеливо в спалнята, в случай че синът й има нужда от помощ. Когато влезе, Матю я накара да застане зад мен, докато той развързваше подгизналите връзки на обувката и се опитваше внимателно да я свали. Изабо ме хвана за раменете, за да не изскоча от ваната.
Виках през целия преглед, дори и след като Матю спря с опитите да ми свали обувката и започна да я къса, както шивач пори тънка материя. Скъса и чорапа ми и разпра и шева на клина, след това оголи глезена ми. Около него имаше тъмен кръг, все едно съм била с пранги, които са се врязали в кожата ми и са оставили синини и мехури.
Матю вдигна очи, в погледа му се четеше гняв.
— Как е станало това?
— Сату ме провеси с главата надолу. Искаше да ме принуди да летя. — Извърнах се объркана, не можех да разбера защо толкова хора ми се ядосват за неща, за които нямам вина.
Изабо хвана внимателно стъпалото ми. Матю коленичи до ваната. Черната му коса бе пригладена назад, а дрехите му бяха мокри и изцапани с кръв. Обърна лицето ми към себе си и ме погледна. В очите му имаше яростно желание да ме закриля и гордост.
— Родена си през август, нали? И си зодия Лъв? — Говореше съвсем като французин, от изискания му английски акцент нямаше и следа.
Кимнах.
— Тогава ще трябва вече да те наричам моята лъвица, защото само лъвица би се съпротивлявала като теб. Но дори и тя има нужда от закрилник. — Блесналият му поглед се отклони към дясната ми ръка. Тъй като бях стискала силно ръба на ваната, кървенето бе започнало отново. — Глезенът ти е навехнат, но не е сериозно. Ще го превържа по-късно. А сега да се погрижим за гърба и ръката ти.
Матю ме вдигна от ваната и ме сложи да седна. Нареди ми да пренеса тежестта си върху левия крак. Март и Изабо ме държаха, докато той режеше клина и бельото ми. И тримата се отнасяха съвсем спокойно към голотата, така че и аз също спрях да се притеснявам, че съм полуразсъблечена пред тях. Матю повдигна подгизналата предница на пуловера и откри тъмната синина на корема ми.
— Господи — възкликна и пръстите му притиснаха охлузената плът над пубисната ми кост. — Как, по дяволите, е станало това?
— Сату си изпусна нервите. — Зъбите ми затракаха, когато си спомних как летях във въздуха и после усетих силна болка в корема. Матю уви кърпа около талията ми.
— Да свалим пуловера — каза той мрачно. Отиде зад мен и усетих докосване на метал до гърба си.
— Какво правиш? — Извърнах глава, за да видя. Сату ме държа по корем часове наред и не можех да понеса някой да стои зад мен, дори Матю. Тялото ми се затресе още по-силно.
— Спри, Матю — обади се настоятелно Изабо. — Тя не може да издържи.
Ножицата изтрака на пода.
— Всичко е наред. — Матю се притисна закрилнически към мен. Кръстоса ръце пред гърдите ми и ме обгърна напълно. — Ще го направя отпред.