След като спрях да треперя толкова силно, той мина пред мен и започна да реже пуловера. От хладината по гърба си разбрах, че по него не бе останало много от материята. Преряза сутиена ми и разтвори предницата на пуловера.
Изабо затаи дъх, докато парчетата падаха от гърба ми.
— Maria, Deu maire. — Март бе ужасена.
— Какво? Какво е направила? — Стаята се люлееше като полилей при земетресение. Матю ме обърна с лице към майка си. По лицето й бяха изписани мъка и състрадание.
— La sorciere est morte — закани се тихо Матю.
Вече планираше как да убие още една вещица. Кръвта във вените ми се смрази и полезрението ми се обрамчи с черно.
Матю ме задържа изправена.
— Не припадай, Даяна.
— Ти ли уби Джилиан? — изплаках аз.
— Да. — Гласът му бе равен и мъртвешки.
— Защо трябваше да го научавам от друг? Сату ми каза, че си влизал в жилището ми и че си ме упоил с кръвта си. Защо, Матю? Защо не ми каза?
— Защото се боях да не те загубя. Знаеш толкова малко за мен, Даяна. Тайни, закрилнически инстинкти, дори убийство, ако се наложи. Това съм аз в действителност.
Обърнах се с лице към него, върху себе си нямах нищо друго освен кърпата около кръста ми. Бях кръстосала ръце върху голите си гърди и емоциите ми се меняха бързо от страх към гняв и после към нещо още по-мрачно.
— Значи ще убиеш и Сату?
— Да. — Не се извини и не даде повече обяснения, но в погледа му се четеше едвам контролиран бяс. Хладните му сиви очи се впиха в лицето ми. — Ти си много по-смела от мен, казвал съм ти го и преди. Искаш ли да видиш какво ти е причинила? — попита и ме сграбчи за лактите.
Замислих се за миг, след това кимнах.
Изабо протестира на окситански, но Матю й изсъска и я накара да млъкне.
— Тя го е преживяла и е оцеляла, маман. Едва ли като го види, ще се почувства по-зле.
Изабо и Март слязоха долу, за да вземат две огледала, а Матю нежно попи влагата от тялото ми.
— Не припадай — повтаряше той всеки път, когато ме докосваше с грубата хавлия.
Жените се върнаха с едно огледало в красива позлатена рамка, което бяха взели от салона, и с едно още по-голямо, което само вампир би могъл да качи в кулата. Матю постави по-голямото зад мен, а Изабо и Март държаха другото пред мен, за да видя гърба си. Виждах в него и Матю.
Това не можеше да е моят гръб. Беше на някой друг, някой, който е бил удрян с камшик и прогарян, докато кожата му е станала на червени, сини и черни петна. Видях странни знаци, кръгове и символи. Споменът за огъня отново се появи в съзнанието ми.
— Сату каза, че ще ме отвори — прошепнах аз. Бях като хипнотизирана. — Но аз опазих тайните си вътре в себе си, мамо, точно както ти искаше.
Матю се опита да ме хване и това бе последното, което видях в огледалото, преди мракът да ме погълне.
Събудих се до камината в спалнята. Долната половина на тялото ми беше увита в хавлиена кърпа. Седях на ръба на тапицирано с дамаска кресло, приведена от кръста надолу. Торсът ми бе полегнал върху купчина възглавници, поставени върху друго тапицирано кресло. Виждах само стъпала, а някой мажеше гърба ми с мехлем. Беше Март, грубоватата й сила беше много по-различна от нежното докосване на Матю.
— Матю? — изхриптях и извърнах глава настрани.
Лицето му се появи пред мен.
— Да, скъпа моя?
— Защо вече няма болка?
— Това е магия — отвърна той и се опита да се усмихне, за да ми повдигне духа.
— Морфин — произнесох бавно, като си спомних списъка с лекарства, който бе дал на икономката.
— Точно това казах и аз. Всеки, който някога е изпитвал болка, знае, че морфинът е като магия. Сега, след като вече си в съзнание, ще те превържем. — Той подхвърли марля на Март. Обясни, че превръзката ще намали отока и ще предпази кожата ми. Пък и така ще прикрие гърдите ми, тъй като в близко бъдеше нямаше да мога да нося сутиен.
Двамата увиха километри бял бинт около торса ми. Благодарение на лекарствата изтърпях всичко все едно се случваше на някой друг. Но усещането изчезна, когато Матю започна да рови в лекарската си чанта и да говори за шевове. Като дете бях паднала и се бях наръгала на голяма вилица. Тогава трябваше да ме шият и месеци след това сънувах кошмари. Признах на Матю, че се страхувам, но той бе твърдо решен.
— Срезът на ръката ти е дълбок, Даяна. Няма да зарасне правилно, ако не те зашия.