Докато жените ме обличаха, Матю пийна малко вино. Пръстите му трепереха. Нямах никаква дреха, която се закопчава отпред, затова Март отново изчезна и се върна с цял наръч от дрехите на Матю. Пъхнаха ме в една от изисканите му памучни ризи. Беше ми голяма, но допирът й ми се стори приятен. Март внимателно наметна на раменете ми черна кашмирена жилетка с кожени копчета, също на Матю. А Изабо ми надяна едни от моите еластични панталони. После Матю ме положи върху купчината възглавници на дивана.
— Преоблечи се — нареди му Март и го побутна към банята.
Матю си взе бърз душ и излезе с чисти панталони. Избърса си косата край огъня и се дооблече.
— Имаш ли нещо против да сляза за малко долу? — попита той. — Март и Изабо ще останат при теб.
Подозирах, че отива на долния етаж заради брат си. Кимнах. Все още бях под влиянието на силното лекарство.
Когато той излезе, Изабо от време на време промърморваше нещо, което не бе нито на окситански, нито на френски, а Март се щураше напред-назад. Когато Матю се върна, те вече бяха изнесли повечето съсипани дрехи и окървавени кърпи от стаята. До него вървяха Фалън и Хектор, чиито езици висяха навън.
Изабо присви очи.
— Кучетата ти не могат да влизат в дома ми.
Фалън и Хектор преместиха поглед от Изабо към Матю с интерес. Матю щракна с пръсти и посочи пода. Кучетата легнаха и загрижените им муцуни се обърнаха към мен.
— Ще стоят при Даяна, докато си тръгнем — заяви категорично той. Майка му въздъхна, но не му се противопостави.
Матю вдигна краката ми, седна и ги сложи в скута си. Дланите му нежно ме галеха. Март постави чаша вино пред него, след това бутна в ръцете ми чаша чай. Двете с Изабо се оттеглиха и ни оставиха сами с кучетата пазачи.
Съзнанието ми блуждаеше, успокоено от морфина и хипнотичното докосване на Матю. Прехвърлях спомените си и се опитвах да разбера кое се бе случило наистина и кое си бях въобразила. Дали призракът на майка ми наистина беше в шахтата, или просто си бях представила времето ни заедно, преди да заминат с баща ми за Африка? Или умът ми бе опитал да се справи със стреса, като ме бе отвел във въображаем свят? Смръщих се.
— Какво има, лъвице моя? — попита Матю загрижено. — Да не би да те боли?
— Не. Просто си мисля. — Вгледах се в лицето му и заплувах през мъглата към неговия сигурен бряг. — Къде бях?
— В Ла Пиер. Стар замък, изоставен от години.
— Срещнах се с Жербер. — Мислите ми се лутаха, не искаха да стоят на едно място прекалено дълго.
Пръстите на Матю замръзнаха.
— Той е бил там?
— Само в началото. С Доменико ни чакаха, когато пристигнахме, но Сату ги отпрати.
— Разбирам. Докосна ли те? — Цялото тяло на Матю се стегна.
— По бузата. — Потръпнах. — Ръкописът е бил в ръцете му преди много време, Матю. Похвали се как го е взел от Испания. Още тогава е бил омагьосан. Държал е една вещица в робство с надеждата, че ще успее да развали магията на книгата.
— Искаш ли да ми разкажеш какво се случи?
Стори ми се, че е прекалено скоро, и тъкмо се канех да му го кажа, когато думите сами се изляха от устата ми. Разказах за опитите на Сату да ме отвори, за да намери магията в мен, Матю ме прегърна, обгърна ме с ръце.
Държа ме така, докато говорех, не ме пусна и когато свърших и се разплаках. Каквото и да чувстваше, докато му разказвах за разкритията на Сату, той се владееше напълно. Дори когато му признах, че съм видяла майка си да седи под ябълково дърво, чиито корени са се разпрострели по каменния под на Ла Пиер, не ме притисна за повече подробности, макар в главата му вероятно да се въртяха хиляди въпроси.
Но не му доверих всичко, премълчах за присъствието на баща ми, за ясните ми спомени от приспивните приказки и как тичах по поляната зад къщата на Сара в Мадисън. Но все пак беше някакво начало, с времето щях да му кажа и останалото.
— И какво ще правим сега? — попитах накрая. — Не можем да позволим Паството да стори нещо на Сара и Ем или на Март и Изабо.
— Това зависи от теб — каза бавно Матю. — И ще те разбера, ако вече ти е дошло в повече. — Извих шия, за да го погледна, но той отказваше да срещне погледа ми, а се взираше упорито в мрака през прозореца.
— Обеща ми, че ще сме заедно за цял живот.
— Нищо не може да промени чувствата ми към теб, но ти не си вампир. Това, което ти се случи днес… — Матю млъкна, после продължи: — Ако размислиш, имам предвид за мен, ще те разбера.