Выбрать главу

Катерех се бавно, сграбчила здраво перилото. Матю вървеше с моята скорост, по лицето му се четеше вълнение и интерес. Не изглеждаше ни най-малко притеснен, че къщата го проверяваше.

Но аз цялата се бях стегнала от очакване. Преди бях виждала как заради неочаквани гости падат картини, отварят се и се затварят прозорци, лампи светват и изгасват без предупреждение. Въздъхнах с облекчение, когато стигнахме до площадката без инциденти.

— Малцина мои приятели са идвали в къщата — обясних, когато той повдигна едната си вежда. — По-лесно ми е да се срещам с тях в мола в Сиракюз.

Стаите на горния етаж бяха подредени в квадрат около централното стълбище. Спалнята на Сара и Ем беше в предния ъгъл и прозорецът й гледаше към алеята пред къщата. Стаята на майка ми и баща ми беше в задната част на сградата, с изглед към полята и част от стара ябълкова градина, която постепенно се сливаше с гората от дъбове и кленове. Вратата бе отворена и вътре светеше. Пристъпих колебливо в гостоприемния златист правоъгълник зад прага.

Стаята бе топла и уютна, върху голямото легло бяха натрупани юргани и възглавници. Нищо не се съчетаваше цветово с нищо, с изключение на обикновените бели пердета. Дюшемето на пода бе направено от широки чамови дъски, между които имаше такива големи пролуки, че спокойно можеше да си изгубиш четката за коса в тях. Вратата към банята бе отворена и оттам се чуваше как радиаторът бучи.

— Лилии — отбеляза Матю и ноздрите му се разшириха, за да поемат новата миризма.

— Любимият парфюм на майка ми. — На бюрото още стоеше старо шишенце „Диорисимо“ с избеляла черно-бяла панделка, вързана на гърлото му.

Матю остави чантите на пода.

— Ще се притесняваш ли да спиш тук? — Очите му бяха тревожни. — Можеш да се настаниш в старата си стая, както предлага и Сара.

— Няма начин — заявих решително. — Тя е на тавана, а банята е тук, долу. Пък и двамата няма да се съберем в единичното легло.

Матю извърна поглед.

— Мислех си, че може…

— Няма да спим в отделни легла. И сред вещиците съм твоя съпруга, също както сред вампирите — прекъснах го и го привлякох към себе си. Къщата се наместваше върху основите си с лека въздишка, сякаш се подготвяше за дълъг разговор.

— Но, но може би ще е по-лесно…

— За кого? — прекъснах го отново.

— За теб — довърши той изречението си. — Боли те. Ще спиш по-добре, ако си сама в леглото.

Без него нямаше изобщо да мога да склопя очи. Не исках да го тревожа, като му го призная, затова опрях ръце на гърдите му и се опитах да отклоня разговора от разпределението за сън.

— Целуни ме.

Устата му произнесе „не“, но очите му казваха „да“. Притиснах се към него и той ми отвърна със сладка нежна целувка.

— Боях се, че с нас е свършено — промърмори той, когато отделихме устните си и допряхме челата си. — И то завинаги. А сега ме е страх, че можеш да се разпаднеш на хиляди парченца заради това, което ти стори Сату. Ако нещо ти се бе случило, щях да полудея.

Ароматът ми обгърна Матю и той малко се отпусна. Успокои се още повече, когато ръцете му се плъзнаха по бедрата ми. Те бяха сравнително здрави и докосването едновременно ме размекна и наелектризира. След мъченията на Сату копнежът ми по него само се бе усилил.

— Усещаш ли? — Хванах ръката му и я притиснах към средата на гръдния си кош.

— Какво? — Матю бе озадачен.

Не бях сигурна дали ще успея да впечатля свръхестествените му сетива, затова се съсредоточих върху веригата, с която ме бе вързал още след първата ни целувка. Когато я докоснах с въображаем пръст, тя тихо звънна.

Матю затаи дъх и ме погледна учудено.

— Чувам нещо. Какво е? — И притисна ухо до гърдите ми.

— Това си ти вътре в мен — казах. — Ти си моята стабилност, ти си котвата в края на дълга сребърна верига. Сигурно затова съм толкова сигурна в теб. — Млъкнах. — Ако те усещам, ако чувствам тази връзка с теб, Сату не може да ми причини нищо, което да не мога да понеса.

— Прилича на звука, който издава кръвта ти, когато говориш наум с Ракаса, или когато предизвикваш вещерски вихър. Не че знам за какво да се ослушвам, но е доловимо.

Изабо бе споменала, че чува как вещерската ми кръв пее. Опитах се да усиля звъна от веригата. Вибрациите й се разпространиха из цялото ми тяло.

Матю вдигна глава и ми се усмихна сияйно.