— Невероятно.
Звъненето се усили и аз изгубих контрола над пулсациите вътре в себе си. Множество звезди грейнаха над главите ни и се стрелнаха през стаята.
— Опа! — Усетих гъдела на десетки призрачни очи по гърба си. Къщата затвори категорично вратата и ни скри от любопитните погледи на предците ни, които се бяха събрали да гледат емоционалния фойерверк, все едно беше Денят на независимостта.
— Ти ли го направи? — Матю се взираше във вратата.
— Не — обясних сериозно аз. — Искрите са от мен. Но останалото е от къщата. Тя е много ревнива към личното пространство.
— Слава богу — промърмори той, придърпа ме към себе си и отново ме целуна така, че призраците от другата страна на вратата започнаха да шушукат.
Фойерверките се стопиха до синкава светлина над раклата.
— Обичам те, Матю Клермон — казах аз при първа възможност.
— И аз те обичам, Даяна Бишъп — отвърна той официално. — Но леля ти и Емили сигурно са замръзнали. Покажи ми останалата част от къщата, за да могат вече да влязат.
Минахме бавно през другите стаи на втория етаж, които напоследък стояха пусти и бяха пълни с боклуци, домъкнати от пристрастената към гаражни разпродажби Ем, и старите вещи, които Сара не можеше да се реши да изхвърли, защото се страхуваше, че някой ден ще й потрябват.
Матю ми помогна да изкача стълбите към таванската стая, където бях преживяла пубертета си. Там още имаше плакати на музиканти по стените. Основните цветове бяха лилаво и зелено, което бе тийнейджърската ми представа за изискана гама.
Слязохме долу и разгледахме големия хол, предназначен за посрещане на гости, и кухнята от едната страна на пътната врата, както и кабинета и малкия салон от другата. Минахме покрай рядко употребяваната трапезария и влязохме в сърцето на къщата — всекидневната, която бе достатъчно голяма, за да побере къта за гледане на телевизия, масата за хранене и кухненския бокс в дъното.
— Изглежда Ем пак се е хванала за иглата — установих, като вдигнах недовършена бродерия на кошница с цветя. — А Сара пак е изпаднала.
— Пуши ли? — попита Матю, след като помириса въздуха.
— Когато е под напрежение. Ем я гони да пуши навън, но въпреки това миризмата се усеща. Това притеснява ли те? — разтревожих се, имайки предвид свръхчувствителното му обоняние.
— Dieu, Даяна, мирисал съм далеч по-лоши неща — успокои ме той.
В просторната кухня бяха запазени градените фурни и гигантската камина. Имаше и съвременни уреди, а подовете бяха покрити с каменни плочи, издържали на два века изпускане на тенджери, мокри животни, кални обувки и магически отвари. Поведох Матю към работната стая на Сара в съседство. Първоначално помещението е било предназначено за лятна кухня, отделена от къщата, но сега бе свързано с нея и в него бяха подредени множество уреди за варене и печене. От тавана висяха билки, а в килера имаше сушени плодове и бурканчета с отварите и лосионите на Сара. След това се върнахме в кухнята.
— Тази стая е толкова кафява. — Огледах обзавеждането, докато светвах и гасях осветлението на верандата, стар знак, че е безопасно да се влезе. Имаше кафяв хладилник, кафяви дървени шкафове, червено-кафяви тухли, кафяв телефон с шайба и овехтели тапети на кафяви райета. — Има нужда от солиден слой бяла боя.
Матю вдигна брадичка и очите му се насочиха към задната врата.
— Февруари е идеален за тази работа, ако предлагаш да я свършиш — изрече гърлен глас. Сара зави зад ъгъла. Носеше джинси и размъкнат плетен пуловер. Червената й коса стърчеше във всички посоки, а бузите й бяха поруменели от студа.
— Здравей, Сара — казах и отстъпих към мивката.
— Здравей, Даяна. — Тя се взря в синината под окото ми. — Предполагам, че това е вампирът?
— Да. — Пристъпих напред, за да ги представя един на друг. Проницателният поглед на Сара се премести върху глезена ми. — Сара, запознай се с Матю Клермон. Матю, представям ти леля ми Сара Бишъп.
Матю протегна дясната си ръка.
— Сара — кимна и колебливо срещна очите й.
Сара сви устни. И тя като мен имаше типичната за семейство Бишъп брадичка, която бе малко прекалено издадена. А сега стърчеше дори повече от обикновено.
— Матю. — Когато дланите им се докоснаха, тя трепна. — Да — заяви и леко извърна глава. — Определено е вампир, Ем.
— Благодаря за помощта, Сара — промърмори Ем, докато влизаше с наръч дърва и нетърпеливо изражение на лицето. Беше по-висока от мен и Сара и посребрената й коса я караше странно да младее. Издълженото й лице се разтегна в радостна усмивка, когато ни видя в кухнята.