Матю се втурна да вземе дървата от ръцете й. Табита, която пропусна първите поздравления, се приближи бавно към камината, като описваше осморки. Като по чудо вампирът успя да отиде до другия край на стаята, без да я настъпи.
— Благодаря, Матю. И благодаря, че я доведе у дома. Толкова се притеснявахме. — Ем разтвори ръце и от ръкавите на вълнения й пуловер се посипаха парченца кора.
— За нищо, Емили — отговори той. Гласът му бе неустоимо топъл и дълбок. Ем изглеждаше очарована от него. Със Сара щеше да е по-трудно, макар тя вече озадачено да наблюдаваше опитите на Табита да се покатери по ръката на Матю.
Опитах се да се скрия в сянката, преди Ем да успее да разгледа добре лицето ми, но беше прекалено късно. Тя затаи дъх, беше ужасена.
— О, Даяна!
Сара издърпа един стол.
— Сядай — нареди тя.
Матю скръсти здраво ръце, сякаш се опитваше да овладее желанието си да се намеси. Вълчата му нужда да ме закриля не бе намаляла само защото се намирахме в Мадисън, а и неприязънта му към всички същества, които се приближаваха към мен, не бе запазена само за другите вампири.
Очите на леля ми се преместиха от лицето към шията ми.
— Свали си ризата — заръча ми.
Посегнах покорно към копчетата.
— Може би трябва да прегледаш Даяна горе. — Ем хвърли тревожен поглед към Матю.
— Той едва ли ще види нещо, което вече не е видял. Нали не си гладен? — попита Сара, без да се обръща към него.
— Не — отвърна тихо Матю. — Ядох в самолета.
Погледът на леля се стрелна към шията ми. Ем също се вторачи.
— Сара! Ем! — извиках възмутено.
— Просто проверявам — обясни кротко Сара. След като си свалих ризата, тя разгледа превръзката на ръката ми, увития с бинтове торс и другите порязвания и синини.
— Матю вече ме прегледа. Той е лекар, забрави ли?
Пръстите й опипаха ключицата. Премигнах.
— Обаче е пропуснал това. Костта е пукната. — Премести ръцете си нагоре към скулата ми и отново премигнах. — Какво й е на глезена? — Както обикновено, не успявах да скрия нищо от Сара.
— Лошо навяхване, придружено с изгаряния първа и втора степен. — Матю се взираше в ръцете на Сара, готов да скочи, ако ми причинеше прекалено много болка.
— Как така е получила навяхване и изгаряне на едно и също място? — Сара се отнасяше към Матю като към първокурсник по медицина на визитация.
— Като бях провесена с главата надолу от садистична вещица — отговорих вместо него и леко се свих, когато леля продължи да преглежда лицето ми.
— Какво има отдолу? — попита тя, сякаш изобщо не ме бе чула, и посочи към ръката ми?
— Дълбока порезна рана, за която трябваха шевове — обясни търпеливо Матю.
— Какво й даде?
— Болкоуспокояващи, диуретик, за да намалим отоците, и широкоспектърен антибиотик. — В гласа му усетих съвсем леко раздразнение.
— А защо е увита като мумия? — полюбопитства Ем и си прехапа устната.
Пребледнях. Сара спря да ме разглежда и ме прониза с поглед, преди да затвори.
— Това може да почака, Ем. Нека първо прегледаме важните неща. Кой ти причини това, Даяна?
— Една вещица на име Сату Ярвинен. Мисля, че е шведка. — И скръстих като за защита ръце на гърдите си.
Матю стисна устни. Бе се отдалечил от мен, за да сложи още дърва в камината.
— Не е шведка, а финландка — поправи ме Сара. — С доста силни способности. Но следващия път, когато я срещна, ще й се прииска никога да не се е раждала.
— Едва ли ще остане кой знае какво от вещицата, когато аз приключа с нея — промълви Матю. — Така че ако искаш да се разправиш с нея, ще трябва да я срещнеш преди мен. А аз съм прочут с бързината си.
Сара го погледна одобрително. Тя само плашеше гаргите, но думите на Матю бяха нещо съвсем различно. Те бяха обещание.
— Кой друг е лекувал Даяна освен теб?
— Майка ми и икономката Март.
— Познават народната медицина. Но аз мога да направя и още нещо. — Сара запретна ръкави.
— Малко е рано за магии. Пихте ли достатъчно кафе? — Погледнах умолително към Ем, очите ми я призоваваха да спре Сара.
— Остави я да ти помогне, скъпа — каза Ем, хвана ме за ръката и я стисна. — Колкото по-бързо го направи, толкова по-скоро ще се възстановиш напълно.