Устните на Сара вече се движеха. Матю се приближи, очарован. Тя постави върховете на пръстите си върху лицето ми. Костта под тях се наелектризира, а после пукнатината се затвори.
— Ох! — Хванах се за бузата.
— Ще те заболи съвсем мъничко — предупреди ме Сара. — Достатъчно силна си била, за да понесеш нараняването, лечението не би трябвало да е проблем. — Погледна за миг бузата ми и кимна със задоволство, преди да се насочи към ключицата. Електрическият заряд, който бе необходим, да я оправи, този път беше по-силен, защото и костта бе по-дебела.
— Свали й обувката — нареди тя на Матю и тръгна към килера. Той беше най-висококвалифицираният асистент, когото познавах, но се подчини, без да каже и дума.
Когато Сара се върна с бурканче с един от нейните мехлеми, Матю подпря стъпалото ми на бедрото си.
— В чантата ми на горния етаж има ножици — осведоми той леля ми и помириса с любопитство съдържанието в бурканчето. — Да отида ли да ги взема?
— Не ми трябват. — Тя промълви няколко думи и махна към глезена ми. Бинтът започна сам да се развива.
— Много удобно — каза завистливо Матю.
— Фукла — промърморих под нос.
Всички погледи се насочиха към глезена ми, след като бинтът се разви сам и се нави на кълбо. Раната още изглеждаше отвратително и бе започнала да сълзи. Сара произнесе ново заклинание, изглеждаше спокойна, макар руменината по бузите й да подсказваше, че всъщност е бясна. Когато приключи, синините и мехурите бяха изчезнали и макар още да се виждаше следа от нараняване, подутината забележимо бе спаднала.
— Благодаря, Сара. — Размърдах крака си, докато тя го мажеше с мехлем.
— Няма да можеш да се занимаваш с йога поне седмица. И никакви кросове поне три седмици, Даяна. Кракът ти има нужда от почивка, за да се възстанови напълно. — Промълви още някакви думи и махна към нова ролка бинт, който започна сам да се увива около глезена и стъпалото ми.
— Невероятно! — ахна отново Матю и поклати глава.
— Имаш ли нещо против да погледна и ръката?
— Никак даже. — Дори ми се стори, че нямаше търпение. — Мускулът е съвсем малко наранен. Можеш ли да го оправиш като кожата?
— Вероятно — отвърна Сара със съвсем леко самодоволство. Петнайсет минути и няколко проклятия по-късно на ръката ми нямаше нищо друго, освен тънък червен белег.
— Браво! — възкликна Матю, докато въртеше ръката ми и се възхищаваше на уменията на Сара.
— Поздравления и за теб. Добре го бе зашил. — Сара отпи жадно от чашата с вода.
Протегнах се да си взема ризата.
— Трябва да видиш и гърба й.
— Той може да почака. — Стрелнах го със строг поглед. — Сара е уморена, аз също.
Погледът на леля ми се насочи към вампира.
— Матю? — произнесе тя въпросително и ме избута на дъното на йерархията.
— Държа да погледнеш гърба й — каза той, без да откъсва очи от моите.
— Не — прошепнах и притиснах ризата към гърдите си.
Той клекна пред мен и постави длани на коленете ми.
— Знаеш на какво е способна Сара. Ще се възстановиш по-бързо, ако я оставиш да ти помогне.
Да се възстановя? Нито една магия не би могла да ми помогне да се възстановя от случилото се в Ла Пиер.
— Моля те, скъпа. — Матю внимателно издърпа смачканата на топка риза от ръцете ми.
Съгласих се неохотно. Усетих убождането на вещерските погледи, когато Сара и Ем минаха зад мен. Идеше ми да побягна. Пресегнах се сляпо към Матю и той стисна и двете ми длани.
— Тук съм — увери ме, докато Сара мълвеше първото си заклинание. Марлята се отдели от гръбнака ми благодарение на думите, които тя произнасяше.
Когато Ем рязко пое дъх, а леля млъкна, разбрах, че вече виждат раните ми.
— Това е магия за отваряне — определи гневно Сара, взряна в гърба ми. — Тя не се прави на живи същества. Могла е да те убие.
— Опитваше се да стигне до магическите ми сили, дълбаеше ме като тиква. — Когато гърбът ми бе оголен, емоциите ми полудяха и аз за малко да се разсмея, като си спомних как висях от едно дърво, а Сату ме удряше с пръчката. Матю забеляза, че съм на ръба на истерия.
— Колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре, Сара. Разбира се, не те припирам — добави той веднага. Можех да си представя с какъв поглед е бил удостоен. — По-късно ще поговорим за Сату.