Всяка магия, която Сара използваше, ми напомняше за Сату и присъствието на две вещици край мен непрекъснато ме караше да се сещам за Ла Пиер. Затворих се още повече в себе си и накарах съзнанието си да изтръпне до безчувственост. Сара продължаваше да прави магии. На мен ми дойде в повече и се пуснах по течението.
— Приключваш ли вече? — попита Матю. Гласът му бе напрегнат от тревога.
— Има две рани, за които не мога да направя кой знае колко. Те ще й оставят белези. Ето тук — посочи Сара и прокара пръст между лопатките ми — и тук. — Пръстите й се придвижиха надолу, обходиха ребрата ми, спуснаха се до кръста и се върнаха обратно.
Съзнанието ми вече не бе празно, а пламтеше от образа, който Сара очерта.
Звезда в полумесец.
— Те подозират Матю! — извиках аз и замръзнах от ужас на стола. В паметта ми изплуваха печатите на Матю. Те бяха скрити толкова грижливо, колкото вероятно и съществуването на рицарския орден. Но Сату знаеше за него, което означаваше, че и другите вещици от Паството вероятно също знаеха.
— Скъпа, какво има? — Матю ме дръпна за ръцете.
Аз го блъснах в гърдите, мъчех се да го накарам да ме изслуша.
— Когато отказах да се предам, Сату ме беляза с твоя печат.
Той ме завъртя и когато видя какво е изрисувано, застина.
— Вече не подозират. Най-накрая са сигурни.
— За какво говорите? — попита Сара.
— Може ли ризата на Даяна, моля?
— Не мисля, че ще останат големи белези — каза някак си отбранително леля ми.
— Ризата. — Гласът на Матю беше леден.
Ем му я хвърли. Матю надяна внимателно ръкавите на ръцете ми и събра предниците на гърдите ми. Криеше очите си, но вената на челото му пулсираше.
— Съжалявам — промълвих.
— Няма за какво. — Обхвана лицето ми с длани. — Всеки вампир би познал, че си моя, със или без дамгата на гърба ти. Сату е искала и другите същества да знаят на кого принадлежиш. По времето, когато се преродих, пърлех косите на жените, които отдаваха телата си на враговете. Жесток начин за разобличаване на предателите. Това е същото. — Извърна се. — Изабо ли ти каза?
— Не. Търсех листове и намерих чекмеджето.
— Какво, по дяволите, става тук? — сопна ни се Сара.
— Наруших личното ти пространство. Не биваше да го правя — прошепнах и го сграбчих за ръцете.
Той се отдръпна и се взря невярващо в мен, след това ме притисна силно към гърдите си, забравил, че съм ранена. За щастие магиите на Сара ме бяха спасили от болката.
— Господи, Даяна. Сату ти е казала какво съм извършил. Проследих те до жилището ти и се промъкнах вътре. Освен това, как бих могъл да ти се сърдя, че си открила това, което трябваше сам да ти кажа?
Чу се оглушително плясване с ръце, което разтресе тенджерите и тиганите в кухнята. Когато дрънченето заглъхна, Сара проговори:
— Ако някой не ни каже незабавно какво става тук, ще настъпи адът на земята. — Към устните й се надигна заклинание.
Пръстите ми изтръпнаха и в краката ми се завихри вятър.
— Назад, Сара. — Вятърът свистеше през вените ми. Застанах между нея и Матю. Леля ми не спираше да мълви нещо. Присвих очи.
Ем дръпна разтревожена Сара за ръката.
— Не я предизвиквай. Тя не се контролира.
Видях лък в лявата си ръка и стрела в дясната. Бяха тежки и странно познати. Сара ми беше на мушката. Без да се колебая повече, вдигнах ръце и се приготвих да стрелям.
Леля ми спря да мърмори насред заклинанието.
— Мамка му — изруга и погледна учудено Ем.
— Скъпа, не си играй с огъня. — Ем вдигна ръце в знак, че се предава.
Погледнах отново ръцете си, бях напълно объркана. По тях нямаше огън.
— Не в къщата. Ако искаш да запалиш вещерски огън, ще трябва да излезем навън — добави Ем.
— Успокой се, Даяна. — Матю ме хвана на лактите и видението с лъка и стрелата изчезна.
— Не ми харесва, когато тя те заплашва. — Гласът ми проехтя странно, сякаш не беше мой.
— Сара не ме заплашва. Просто иска да знае за какво говорим. Трябва да й кажем.
— Но това е тайна — отвърнах объркана. Трябваше да пазим тайните си от всички, независимо дали ставаше въпрос за моите способности на вещица или за рицарите на Матю.
— Никакви тайни повече — бе категоричен той. Гърдите му бяха притиснати към шията ми. — Те вредят и на двама ни. — Когато вятърът затихна, той ме обърна.