— Винаги ли е такава? Неуправляема и дива? — попита Сара.
— Племенницата ти се справи блестящо — изтъкна Матю, без да ме пуска.
Двамата се вторачиха един в друг.
— Сигурно — съгласи се тя неохотно, когато тихият им сблъсък приключи. — Все пак трябваше да ни кажеш, че владееш вещерския огън, Даяна. Това е доста необичайно способност.
— Не владея нищо. — Изведнъж се почувствах изтощена и не исках повече да стоя права. Краката ми мислеха същото и коленете ми се подгънаха.
— Да я качим горе — каза Матю с нетърпящ възражение тон. — Там ще довършим този разговор.
В стаята на родителите ми той ме сложи на леглото и ми даде още по една доза болкоуспокояващо и антибиотик. След това разказа на лелите ми за знака, който Сату бе оставила на гърба ми. Табита благоволи да се сгуши в краката ми, за да бъде по-близо до Матю.
— Знакът, който Сату е оставила на гърба на Даяна, принадлежи на… организация, която моето семейство основа преди много години. Хората вече отдавна са я забравили, а тези, които не са, мислят, че е престанала да съществува. Ние искаме да запазим тази илюзия. С полумесеца и звездата на гърба й Сату е искала да бележи племенницата ви като нечия собственост и да разкрие тайните на семейството ми на останалите вещици.
— Тази тайна организация има ли си име? — попита Сара.
— Не е нужно да им казваш всичко, Матю. — Посегнах към ръката му. Беше опасно да разкрива прекалено много информация за Рицарите на Лазар. Усещах заплахата, тя се стелеше край мен като тъмен облак и не исках той обгърне Ем и Сара.
— Рицарите на Лазар от Витания. — Произнесе го бързо, сякаш се боеше да не се разколебае. — Стар рицарски орден.
Сара изсумтя.
— Никога не съм чувала за него. Те като Рицарите на Колумб ли са? Имат подразделение в окръг Онайда.
— Не точно. — Устните на Матю потрепнаха. — Историята на Рицарите на Лазар започва с кръстоносните походи.
— Не гледахме ли по телевизията документален филм за кръстоносните походи, в който се разказваше за някакъв рицарски орден? — попита Ем.
— Тамплиерите. Но всички тези теории на конспирацията са пълни глупости. Няма вече тамплиери — отсече Сара.
— Никой не вярва, че има вещици и вампири, Сара — отбелязах аз.
Матю посегна към китките ми и студените му пръсти докоснаха пулсиращите ми вени.
— Този разговор засега приключи — заяви категорично. — Имаме достатъчно време да говорим по-късно дали Рицарите на Лазар съществуват или не.
После изведе от стаята Ем и Сара, на които никак не им се тръгваше. След като лелите ми бяха изтикани в коридора, къщата пое нещата в собствените си ръце и затвори вратата. Чу се тракането на ключалката.
— Нямам ключ за тази стая — извика Сара на Матю.
Необезпокоен от думите й, Матю се качи на леглото и ме взе в прегръдките си. Главата ми се озова точно над сърцето му. Всеки път, когато се опитвах да кажа нещо, той ми шъткаше да мълча.
— По-късно — повтаряше.
Сърцето му удари веднъж, а след няколко минути още веднъж.
Преди да го чуя за трети път, вече спях дълбоко.
33.
Комбинацията от изтощение, болкоуспокояващи и познатия уют на дома ме държа в леглото с часове. Събудих се легнала по корем. Свих едното си коляно и протегнах ръка, за да потърся Матю, но него го нямаше.
Бях прекалено уморена, за да седна, затова само извърнах глава към вратата. В ключалката имаше голям ключ и от другата й страна се чуваха сподавени гласове. След като бавно се разсъних, гласовете станаха по-ясни.
— Това е отвратително — тросна се Матю. — Как сте могли да я оставите така?
— Нямахме представа колко голяма е силата й, поне не бяхме сигурни — отвърна Сара също толкова ядосано. — Отредено й е да е различна, като се има предвид кои са родителите й. Но никога не съм очаквала вещерски огън.
— Как позна, че се опитва да го извика, Емили? — попита Матю с по-мек глас.
— Една вещица от Кейп Код го призова, когато бях дете. Тогава трябва да е била на седемдесет — обясни Ем. — Никога няма да забравя как изглеждаше, нито какво е усещането да си край такава сила.
— Вещерският огън е смъртоносен. Няма магия, която може да го угаси или да излекува изгарянията от него. Майка ми ме научи да разпознавам знаците, за да мога да се пазя: мирисът на сяра, движението на ръцете на вещицата — заговори Сара. — Каза ми, че когато се появи вещерски огън, богинята е наблизо. Мислех си, че ще умра, без да го видя, и със сигурност не съм очаквала племенницата ми да го предизвика в собствената ми кухня. Вещерски огън и вещерска вода?