— Приказките за лека нощ на майка ми — промълвих и се обърнах осенена към него. — Не е могла да ми признае страховете си направо, затова ги е превърнала в приказка за зли вещици, магически панделки и кръстница-фея. Всяка вечер ми я разказваше, за да може част от мен да я запомни.
— Помниш ли и нещо друго?
— Преди да ме омагьосат, Питър Нокс дойде при баща ми. — Потръпнах, когато чух отново звънеца и видях изражението на баща ми, когато отвори вратата. — Това същество беше в моя дом. Докосваше главата ми. — Припомних си усещането от допряната до тила ми ръка на Нокс. — Татко ме изпрати в стаята ми и двамата се скараха. Мама остана в кухнята. Беше странно, че не отиде да види какво става. След това баща ми излезе и дълго го нямаше. Мама умираше от притеснение. Обади се на Ем същата вечер. — Спомените идваха един след друг.
— Емили ми каза, че Ребека е направила магията така, че да се развали, когато пристигне „сенчестият мъж“. Майка ти е смятала, че аз ще мога да те защитя от Нокс и Паството. — Лицето му помръкна.
— Никой не може да ме защити освен самата аз. Сату беше права. Наистина съм жалка. — Отново сврях лице в коленете си. — Изобщо не съм като майка си.
Матю се изправи и ми протегна ръка.
— Ставай — заповяда ми рязко.
Сложих дланта си в неговата в очакване да ме прегърне и утеши. Но той пъхна ръцете ми в ръкавите на синята пухенка и отстъпи назад.
— Ти си вещица. Време е да се научиш да се грижиш за себе си.
— Не сега, Матю.
— Ще ми се да можем да те оставим да си избереш кога, но няма как — каза той строго. — Паството иска твоята сила, поне иска да я опознае. Търсят ръкописа на Ашмол, а за повече от век ти си единственото същество, което го е виждало.
— Искат също така теб и Рицарите на Лазар. — Отчаяно се мъчех да докажа, че не всичко се случваше заради мен и невежеството ми относно магиите.
— И преди можеха да унищожат братството. Паството е имало много възможности. — Матю очевидно ме преценяваше, претегляше силните и слабите ми страни. Това ме накара да се почувствам уязвима. — Но не се интересуват от него. Просто не искат да бъда с теб и да се сдобия с ръкописа.
— Но аз съм заобиколена от закрилници. Ти си с мен, Сара и Ем — също.
— Не можем да сме с теб във всеки миг, Даяна. А и искаш ли Сара и Емили да рискуват живота си, за да те пазят? — Тъп въпрос. Лицето му се изкриви. Отдалечи се от мен и очите му се свиха, докато се превърнаха в цепки.
— Плашиш ме — прошепнах, когато той клекна. И последните капки морфин се втурнаха през кръвообращението ми, подгонени от адреналина.
— Не е вярно — поклати той бавно глава и ми заприлича изцяло на вълк с развятата около лицето му коса. — Щях да помириша страха ти, ако наистина беше уплашена. Просто си объркана.
От гърлото му изригна хрип, който нямаше нищо общо със стоновете му на удоволствие. Отскочих назад.
— Това вече е друго — каза тихо той. — Поне вече знаеш как изглежда страхът.
— Защо го правиш? — прошепнах.
Изчезна, без да каже дума.
Премигнах.
— Матю?
Усетих две ледени докосвания по темето.
Матю висеше като прилеп в короната на дървото, ръцете му бяха разперени като криле. Краката му бяха захванати за един клон. Гледаше ме настойчиво и само снежинките, които валяха по мен, ми даваха представа къде шарят очите му.
— Аз не съм колега, с когото спориш. Това не е академичен диспут. Това е на живот и смърт.
— Слез веднага долу — казах аз рязко. — Показа ми аргументите си.
Не го видях да се приземява до мен, но усетих хладните му пръсти по шията и брадичката си. Извърна главата ми и оголи гърлото ми.
— Ако бях Жербер, вече да си мъртва — просъска той.
— Престани, Матю. — Опитах се да се освободя, но без резултат.
— Няма. — Стегна хватката си. — Сату се е опитала да те пречупи и заради това ти искаш да изчезнеш. Но трябва да се бориш.
— Аз го правя. — Бутнах го, за да подчертая думите си.
— Но не като човешко същество — отбеляза възмутено Матю. — Бори се като вещица.
И той отново изчезна. Този път не беше на дървото, нито усещах хладния му поглед по себе си.
— Уморена съм. Връщам се в къщата. — Не бях направила и три стъпки нататък, когато чух свистене. Матю ме бе метнал на рамо и аз бързо се движех в обратната посока.