Вампирът държеше внимателно микрокосмоса ми, боеше се да не разсипе и капка.
— Но все още не зная как да се бия — добавих тъжно. — Мога само да отлетя, ако ме застигне опасност.
— Това е най-важният урок за един воин, вещице. — От устата на Матю тази смятана от вампирите за обидна дума звучеше като гальовно име. — Трябва да се научиш да избираш битките си и да не се втурваш към тези, които не можеш да спечелиш.
— Ти боиш ли се от мен? — попитах. Все още летях над земята.
— Не — отрече той.
Усетих парене в третото си око. Той казваше истината.
— Въпреки всичко това в мен? — Погледът ми се спря на ярката сфера в ръката му.
Матю стана внимателен и предпазлив.
— И преди съм виждал вещици с много силни способности. Но все още не сме изследвали всичко у теб. Ще трябва да го открием.
— Никога не съм искала да го знам.
— Защо, Даяна? Защо си се отказала от тези дарби? — Ръката му се стегна, сякаш някой можеше да му открадне енергията ми, преди да я е разгадал докрай.
— Страх? Желание? — промълвих тихо и докоснах внушителните му скули с върховете на пръстите си. Отново се изненадах от силата на любовта, която изпитвах към него. Спомних си какво неговият приятел демон Бруно бе писал през шестнайсети век.
— „Желанието ме кара да вървя напред, а страхът ме възпира.“ Нима това не обяснява всичко, което се случва в този свят?
— Всичко, освен теб — отвърна той с дрезгав глас. — Теб не мога да те проумея.
Стъпалата ми докоснаха земята и аз отдръпнах пръсти от лицето му и бавно ги разперих. Тялото ми сякаш знаеше движенията, макар умът ми да ги смяташе за непознати. Парчето от себе си, което му бях дала, скочи от ръката му в моята. Дланта ми се затвори и енергията се върна бързо в мен. Усетих познатото изтръпване от присъствието на вещица и си дадох сметка, че тази вещица съм аз. Наведох глава, уплашена от съществото, в което се превръщах.
Матю пъхна пръст под падналата пред лицето ми коса.
— Нищо не може да те скрие от магията — нито мълчанието, нито волята, нито настойчивостта. Тя винаги ще те намира. Не можеш да се скриеш от нея.
— Това каза и майка ми в шахтата. Тя знаеше за нас. — Уплашено от спомена за Ла Пиер, вътрешното ми зрение бързо се затвори. Потреперих и Матю ме придърпа към себе си. В хладните му прегръдки не ми стана по-топло, но почувствах, че съм на сигурно място.
— Може би е по-лесно за тях, ако знаят, че не си сама — каза тихо Матю. Устните му бяха хладни и твърди и моите се отвориха, за да ги притиснат още повече. Той зарови лице в шията ми и го чух как шумно вдъхна аромата ми. Отдръпна се неохотно, поглади косата ми и ме загърна с якето.
— Ще ме научиш ли да се бия като твоите рицари?
Ръцете на Матю замръзнаха.
— Те са знаели как да се защитават много преди да дойдат при мен. Но в миналото съм обучавал воини — хора, вампири, демони. Дори Маркъс научих, а бог ми е свидетел, че той бе истинско предизвикателство. Но никога не съм обучавал вещица.
— Да си вървим у дома. — Глезенът ми още пулсираше и умората започваше да ме надвива. След няколко колебливи стъпки Матю ме метна на гърба си като дете, аз го прегърнах през врата и той тръгна с мен в здрача. — Благодаря ти отново, че ме намери — прошепнах му, когато къщата се появи пред нас. Знаеше, че този път нямам предвид Ла Пиер.
— Отдавна бях спрял да търся. Но тогава те видях в Бодлианската библиотека на Мабон. Историчка. И вещица. — Матю поклати невярващо глава.
— Затова е магия — казах и го целунах нежно по тила. Той все още мъркаше от удоволствие, когато ме свали на верандата.
После влезе в бараката, за да вземе дърва за огъня, и ме остави да се помиря с лелите си. И двете изглеждаха неспокойни.
— Разбирам защо сте го крили от мен — обясних им аз. Прегърнах Ем и тя въздъхна облекчено. — Но мама ми каза, че с тайните вече е свършено.
— Видяла си Ребека? — попита изумена Сара с пребледняло лице.
— В Ла Пиер. Когато Сату се опита да ме сплаши и да ме накара да й съдействам. — Млъкнах. — И татко също.
— Тя беше ли… бяха ли те щастливи? — Сара се задави с думите. Баба стоеше зад нея и ме гледаше загрижено.
— Бяха заедно — казах просто и погледнах през прозореца да видя дали Матю се връща в къщата.
— И с теб — добави Ем с насълзени очи. — Това означава, че са били повече от щастливи.