— Обучавал ли си и преди вещици? — Нахлузих отново ботушите на Сара. Стомахът ми силно къркореше.
— Не. Ти си ми единствената — засмя се Матю. — И да, знам, че си гладна. Ще поговорим повече на закуска. — Протегна ми ръка и двамата тръгнахме към къщата.
— Можеш да натрупаш цяло състояние от тази вещерска вода — извика Сара, когато се приближихме. — Всички в града имат нужда от нови кладенци, а стария Хари го погребаха заедно с пръчката му за търсене на вода миналата година, когато почина.
— Нямам нужда от пръчка за търсене на вода, аз съм пръчка за търсене на вода. А ако и вие мислите да копаете кладенец, направете го там. — И посочих към няколко ябълкови дървета, които не изглеждаха толкова хилави, колкото останалите.
Когато влязохме, Матю кипна още вода за чая ми, преди да се зачете в „Сиракюз Пост Стандарт“. Не можеше да се мери с „Льо Монд“, но той изглеждаше доволен. След като моят вампир си намери занимание, аз започнах да поглъщам филия след филия от тостера. Ем и Сара си наляха още кафе и гледаха тревожно ръцете ми, когато ги доближавах до някой електрически уред.
— Тази сутрин май ще правя трета кана кафе — обяви Сара и изхвърли утайката от кафе-машината. Погледнах притеснено към Ем.
„Предимно безкофеиново е — уведоми ме тя, без да си отваря устата. — Смесвам го от години.“ Също като съобщенията по мобилния, този вид безмълвни послания вършеха работа, когато искаш да поговориш с някого насаме в тази къща.
Усмихнах се широко и върнах вниманието си върху тостера. Намазах последното масло върху филийката си и се почудих лениво дали има още.
До лакътя ми се появи пластмасова кутия.
Обърнах се, за да благодаря на Ем, но тя бе в другия край на кухнята. Както и Сара. Матю вдигна поглед от вестника и се взря в хладилника.
Вратата се отвори и видях как конфитюрът и горчицата се пренаредиха на горната полица. След това вратата се затвори.
— Това къщата ли го направи? — попита небрежно Матю.
— Не — отвърна Сара и ме погледна с интерес. — Беше Даяна.
— Какво става? — Затаих дъх и погледнах маслото.
— Ти ни кажи — подкани ме строго Сара. — Тъкмо мажеше деветата си филия, когато вратата на хладилника се отвори и маслото полетя.
— Само се почудих дали има още. — Вдигнах празната кутия.
Ем плесна радостно с ръце на новата ми демонстрация на вещерски умения, а Сара настоя да се опитам да взема нещо друго от хладилника. Ала каквото и да виках, то отказваше да дойде при мен.
— Опитай с шкафовете — предложи Ем. — Вратите не са толкова тежки.
Матю ни гледаше с интерес.
— Почуди се за маслото, защото ти трябваше, нали?
Кимнах.
— А когато вчера полетя, поиска ли от въздуха да ти съдейства?
— Казах си: „Полети!“ и полетях. Имах по-голяма нужда да го направя, отколкото ми трябваше маслото. Ти се канеше да ме убиеш. Отново.
— Даяна е летяла? — попита тихо Сара.
— В момента имаш ли нужда от нещо? — попита Матю.
— Да седна. — Коленете ми малко трепереха.
Един кухненски стол се плъзна по пода и спря точно зад мен.
Матю се усмихна доволно и вдигна пак вестника.
— Точно както си мислех — промърмори той и се зачете в заглавията.
Сара измъкна вестника от ръцете му.
— Престани да се хилиш като Чешърския котарак. Какво си мислил?
Когато чу да се споменава друг представител на нейния вид, Табита влезе в къщата през отвора във вратата. С истинска отдаденост в очите, тя хвърли в краката на Матю малка мъртва полска мишка.
— Merci, ma petite — благодари й сериозно Матю. — За съжаление в момента не съм гладен.
Табита се прозя тъжно и завлече почерпката си в ъгъла, където започна да я размята с предните лапи, сякаш я наказваше, че не е успяла да задоволи Матю.
Сара повтори невъзмутимо въпроса си:
— Какво си мислил?
— Магиите, които Ребека и Стивън са направили, не позволяват на никого да принуждава Даяна да прави магии. Нейните способности са обвързани с необходимостта. Много умно. — Той изглади смачкания вестник и продължи да чете.
— Умно, но невъзможно — прогърмя Сара.
— Не е невъзможно — възрази той. — Трябва да мислим като родителите й. Ребека е предсказала случилото се в Ла Пиер, не в подробности, но е знаела, че дъщеря й ще бъде държана в плен от друга вещица. Също така е знаела, че тя ще се спаси. Затова магията й не се е развалила. Даяна не е имала нужда от магическите си способности.