— А какво би означавало далечно пътуване? — Матю взе писмото на майка ми и зачете последната страница за още подсказки.
— Пустинята на Австралия, Уайоминг, Мали. Това бяха любимите му места за пътуване във времето.
Думите й прорязаха слуха ми, почувствах се точно както когато чух, че съм омагьосана. Знаех, че някои вещици могат да се местят между миналото, настоящето и бъдещето, но никога не се бях сетила да попитам дали член от семейството ми няма тази способност. Беше рядка дарба, почти колкото вещерския огън.
— Стивън Проктър е можел да пътува във времето? — Матю говореше пресилено спокойно, точно както ставаше почти всеки път, когато чуеше за магии.
Сара кимна.
— Да. Стивън пътуваше до миналото и до бъдещето поне веднъж годишно, обикновено след ежегодната конференция на антрополозите през декември.
— Има нещо на гърба на писмото на Ребека. — Ем се наведе, за да види по-добре.
Матю бързо го преобърна.
— Хвърлих страницата, за да те изведа, преди да потече вещерската вода. Не го видях. Не е с почерка на майка ти — каза той и ми подаде листа.
Буквите, изписани с молив, имаха издължени завъртулки.
„Помни, Даяна: «Най-красивото преживяване е мистериозното. Това е основната емоция в сърцето на истинското изкуство и истинската наука. Който не я познава, вече не може да се учудва и да се възхищава. Той е като мъртъв и зрението му е замъглено».“
Бях виждала някъде този почерк. Прехвърлях образи в дълбините на съзнанието си и се опитвах да открия къде, но без успех.
— Кой би написал цитат от Алберт Айнщайн на гърба на писмото на мама? — попитах Сара и Ем, като обърнах страницата към тях и се озадачих, когато познах по израженията им, че знаят кой.
— Баща ти. Той взимаше уроци по калиграфия. Ребека се майтапеше с него по този повод. Така почеркът му стана старомоден.
Бавно обърнах листа и разгледах отново буквите. Те наистина приличаха на изписани през деветнайсети век от чиновник, съставящ каталози в Бодлианската библиотека по времето на кралица Виктория. Мускулите ми се стегнаха, погледнах по-внимателно текста и поклатих глава.
— Не, не е възможно. — Нямаше как баща ми да е бил един от онези чиновници и да е написал подзаглавието в ръкописа на Ашмол.
Но баща ми е могъл да пътува във времето. И цитатът от Айнщайн очевидно е бил предназначен за мен. Хвърлих листа на масата и закрих лицето си с длани.
Матю седна до мен и зачака. Когато Сара изсумтя нетърпеливо, той я накара да замълчи с решителен жест. След като мислите ми спряха да препускат, заговорих:
— На първата страница на ръкописа има два надписа. Единият е с мастило и е от Елиас Ашмол: „Антропология или трактат, съдържащ кратко описание на човека“. Другият е с различен почерк и е с молив: „в две части: първа — анатомична, втора — психологична“.
— Вторият надпис трябва да е прибавен много по-късно — отбеляза Матю. — По времето на Ашмол никой не говореше за психология.
— Помислих си, че е от деветнайсети век. — Дръпнах бележката на баща ми към себе си. — Но сега започвам да си мисля, че баща ми го е прибавил.
Стаята утихна.
— Докосни думите — предложи накрая Сара. — Виж какво ще ти кажат те.
Пръстите ми се плъзнаха леко по написаните с молив думи. От листа изскочиха образи. Видях баща си в черно сако с дълги ревери и голяма черна вратовръзка, наведен над отрупана с книги маса. Видях го и в кабинета му у дома с познатото кадифено сако как пише нещо с молив, а майка ми гледа през рамото му и плаче.
— Той е бил. — Когато вдигнах пръстите си от страницата, те видимо трепереха.
— Но не баща ти е откъснал страницата с алхимичната сватба от книгата в Бодлианската библиотека — каза Ем. — Какво е правил там тогава?
— Стивън Проктър е омагьосал ръкописа на Ашмол, за да може само дъщеря му да го поръча от хранилището. — Матю изглеждаше напълно уверен в думите си.
— Затова магията ме разпозна. Но защо не стана същото, когато го поръчах втория път?
— Не си имала нужда от него. О, искала си го — добави Матю с кисела усмивка, когато отворих уста, за да протестирам, — но това е различно. Помниш ли, родителите ти са направили така, че никой да не може да те принуди да използваш магическите си способности. Магията върху ръкописа е била същата.