— Откъде имаш това, Даяна? — Сара се приближи към мен и посочи металната кутия.
— Направихме го заедно с Март.
— Това икономката на майка му ли беше? Онази, която е лекувала гърба ти?
— Март е икономката на Изабо, да. — Наблегнах на истинските им имена. — Вампирите имат имена, също като вещиците. Трябва да ги научиш.
Сара помириса чая.
— Предлагам ти да отидеш на лекар, който да ти предпише лекарства, а не да разчиташ на някакви билкови отвари.
— Д-р Фаулър ще намери време да те приеме, ако искаш нещо по-ефикасно — подкрепи я току-що влязлата Ем. — Дори и Сара не е голяма защитница на билковата контрацепция.
Скрих объркването си, като пуснах чаена торбичка в чашата. Държах съзнанието си празно, а лицето си — скрито.
— Всичко е наред. Няма нужда да ходя при д-р Фаулър.
— Така е. Не ти трябва, щом спиш с вампир. Те не могат да се възпроизвеждат — не и по начина, който контрацепцията може да предотврати. Само трябва да внимаваш да не забие зъби в шията ти.
— Знам, Сара.
Но не беше така. Защо Март така внимателно ме бе учила да правя напълно ненужен чай? Матю беше категоричен, че не може да има деца по начина, по който го правят топлокръвните. Въпреки обещанието ми към Март, излях чая в мивката и изхвърлих торбичката. Оставих металната кутия на горната полица, където щеше да е далеч от очите ми.
В късния следобед след безкрайни разговори за бележката, писмото и рисунката все още не бяхме дори започнали да разгадаваме мистерията с ръкописа на Ашмол и връзката на баща ми с него. Лелите ми се заеха да приготвят вечеря, което означаваше, че Ем печеше пиле, а през това време Сара пиеше бърбън и мрънкаше за количеството зеленчуци в гарнитурата. Матю се въртеше край бокса, беше необичайно неспокоен.
— Ела — повика ме и ме хвана за ръката. — Трябва да се упражняваш.
Всъщност той имаше нужда от свеж въздух, не аз, но идеята да излезем навън ми хареса. Намерих в килера чифт мои стари маратонки. Бяха износени, но ми ставаха по-добре от ботушите на Сара.
Стигнахме до първото ябълково дърво, където Матю ме завъртя и ме притисна с тялото си към стария чворест ствол. Ниските клони ни скриваха от къщата.
Въпреки че бях като в капан, не отвърнах с вещерски вятър. В мен напираха много по-други чувства.
— Господи, тази къща е претъпкана — оплака се Матю и изчака колкото думите да излязат от устата му, преди отново да залепи устни към моите.
Бяхме оставали малко време насаме откакто се върна от Оксфорд. Струваше ми се, че е било преди цяла вечност, а бе само преди няколко дни. Едната му ръка се плъзна под колана на джинсите ми и хладните му пръсти докоснаха голата ми плът. Потръпнах от удоволствие, а той ме придърпа още по-близо към себе си, като с другата ръка галеше гърдите ми. Притискахме се с всяка част на телата си, не спирахме да търсим нови начини да се слеем.
Накрая имаше само една останала възможност. За миг ми се стори, че Матю смята да консумира брака ни по старомодния начин — прав, навън, под напора на заслепяващо желание. Но се овладя и се отдръпна.
— Не по този начин — каза той дрезгаво. Очите му бяха напълно черни.
— Не ми пука. — Притеглих го обратно към себе си.
— Но на мене ми пука. — Въздъхна дълбоко, като истински вампир. — Когато правим любов за първи път, искам да си само за мен, а не да сме заобиколени от други хора. И ще те искам по-дълго от няколкото откраднати мига, които сме имали досега, повярвай ми.
— И аз те желая — подчертах, — и търпението не ми е силна черта.
Матю погали шията ми с палец и кръвта ми кипна. Той прилепи устните си там, където досега бе стоял пръстът му, и ги притисна към пулсиращата ми плът, която показваше, че съм жива. Проследи една вена от гърлото до ухото ми.
— Приятно ми е да научавам къде обичаш да бъдеш докосвана. Като тук например. — И ме целуна зад ухото. — И тук. — Устните му се притиснаха към клепачите ми и аз издадох тих стон на удоволствие. — И тук. — Прокара палеца си по долната ми устна.
— Матю — прошепнах. Очите ми го умоляваха.
— Какво, скъпа? — Гледаше очарован как докосването му раздвижваше кръвта ми.
Не отговорих, а го притеглих към себе си, не ми пукаше за студа, падащия мрак и грубата дървесна кора под наранения ми гръб. Останахме така, докато Сара не ни повика от верандата.