— Нали не сте се отдалечили много? — Чух я как сумти. — На това упражнение ли му викате?
Чувствах се като ученичка, хваната да се натиска пред къщата си. Оправих пуловера си и тръгнах да се прибирам. Матю се засмя и ме последва.
— Изглеждаш доволен от себе си — отбеляза Сара, когато той влезе в кухнята. Под светлината на лампата напълно приличаше на вампир, при това самодоволен. Но очите му вече не бяха неспокойни и аз бях благодарна за това.
— Остави го на мира. — Гласът на Ем бе нетипично рязък. Тя ми подаде салатата и посочи към масата във всекидневната, където обикновено се хранехме. — И ние доста престоявахме сред ябълковите дървета, докато Даяна растеше.
— Хм — изсумтя Сара. Взе три винени чаши и ги размаха към Матю. — Имаш ли още от онова вино, Казанова?
— Аз съм французин, Сара, а не италианец. В добавка съм вампир. Винаги имам вино — заяви Матю с палава усмивка. — И няма опасност да свърши. Маркъс ще донесе още. Той не е французин, нито италианец, уви, но образованието му компенсира този недостатък.
Седнахме на масата и трите вещици започнахме да унищожаваме печеното пиле и печените картофи на Ем. Табита се сгуши до Матю и от време на време флиртуваше с него, като го галеше с опашка по краката. Той доливаше вино в чашата на Сара, аз също отпивах от своята. Ем непрекъснато го питаше дали иска да опита нещо, но Матю винаги й отказваше.
— Не съм много гладен, Емили, благодаря ти.
— Има ли нещо, което ядеш? — Ем не бе свикнала да й отказват храна.
— Ядки — сетих се. — Ако ще му купуваш храна, вземи ядки.
Ем се поколеба.
— Ами сурово месо?
Матю сграбчи ръката ми и я стисна, преди да успея да отговоря.
— Ако искаш да ме угощаваш, недопеченото месо ще свърши работа. Освен това обичам супа, обикновена, без зеленчуци.
— Синът ти и колежката също ли ядат такива неща, или това са само твоите предпочитания?
Сега вече разбирах защо Матю се бе подразнил от първите ми въпроси за начина му на живот и хранителните му навици.
— Това е доста стандартен начин на поведение на вампирите, когато са сред топлокръвни. — Матю пусна ръката ми и си наля още вино.
— С това вино и тези ядки сигурно доста висиш по баровете — отбеляза Сара.
Ем остави вилицата и я погледна унищожително.
— Какво толкова? — изсумтя Сара.
— Сара Бишъп, ако ни изложиш пред сина на Матю, никога няма да ти го простя.
Напушилото ме кискане бързо се превърна в силен смях. Сара първа се присъедини към мен, накрая и Ем се разсмя. Матю седеше и се усмихваше, сякаш се бе озовал внезапно в лудница, но беше прекалено възпитан, за да го спомене.
Когато смехът ни утихна, той се обърна към леля ми.
— Чудех се дали не мога да те помоля да ми отстъпиш работната си стая, за да анализирам пигментите от рисунката с алхимичната сватба. Може би те ще ни кажат къде и кога е направена.
— Няма да пипаш нищо по рисунката. — Историчката в мен изтръпна от ужас при тази мисъл.
— Няма да я повредя — каза кротко Матю. — Знам как да анализирам съвсем малки количества.
— Не! Няма да я пипаме, докато не разберем с какво си имаме работа.
— Не бъди такава педантка, Даяна. Пък и е малко късно за това, след като върна книгата. — Сара се изправи, очите й блестяха. — Да видим дали книгата с рецептите няма да помогне.
— Е — промърмори Ем под носа си, — вече си част от семейството.
Сара изчезна в работната си стая и се върна с подвързана с кожа книга с размерите на семейна библия. Между кориците й се намираха знанията и отварите на семейство Бишъп, предавани от вещица на вещица почти четиристотин години. Първото име в книгата беше Ребека, а до него със закръглен красив почерк бе изписана годината 1617. На първата страница в две колони бяха изредени и други имена, всяко с различно мастило и с различна дата до него. Списъкът продължаваше и на обратната страница, като най-често се срещаха имената Сюзан, Елизабет, Маргарет, Ребека и Сара. Леля ми не беше показвала тази книга на никого, дори и на други вещици. Сборникът с рецептите можеха да виждат само членове на семейството.
— Какво е това, Сара? — Ноздрите на Матю се разшириха при мириса на стара хартия, билки и дим, който се издигна, когато леля ми разтвори кориците.