36.
Главата ми се намираше между коленете насред цялата бъркотия. Ръката на Матю ме притискаше и ме караше да се взирам в шарките на избелелия ориенталски килим под стъпалата ми. Чувах в далечината как Маркъс казва на Сара, че ако ме доближи, е много вероятно баща му да й откъсне главата.
— Това е характерно за вампирите — рече той успокоително. — Много сме ревниви към територията си.
— Кога са се оженили? — поинтересува се Сара, леко замаяна.
Усилията на Мириам да успокои Ем не бяха толкова тактични.
— Наричаме го закрила — пропя звънливото й сопрано. — Виждала ли си как сокол дебне жертвата си? Това прави в момента и Матю.
— Но Даяна не е негова жертва, нали? Той няма да я… ухапе, нали? — Ем погледна към шията ми.
— Не мисля — каза бавно Мириам, след като обмисли въпроса. — Не е гладен, а и тя не кърви. Опасността е минимална.
— Престани, Мириам — обади се Маркъс. — Няма за какво да се тревожиш, Емили.
— Вече мога да се изправя — промълвих аз.
— Не мърдай. Притокът на кръв към главата ти не се е нормализирал още. — Матю се опита да ми изръмжи, но не успя.
Сара сподави сумтенето си, подозренията й, че Матю непрекъснато следи кръвообращението ми, се потвърдиха.
— Мислиш ли, че ще ме пусне да мина покрай Даяна, за да взема резултатите от тестовете й? — попита Мириам Маркъс.
— Зависи колко е ядосан. Ако някой постъпи така с моята съпруга, ще го заколя и ще го изям за закуска. На твое място не бих мърдал от мястото си.
Столът на Мириам се плъзна по пода.
— Ще рискувам. — И се стрелна покрай мен.
— По дяволите — изруга тихо Сара.
— Невероятно бърза е — увери я Маркъс. — Дори и за вампир.
Матю ме изправи до седнало положение. Дори при най-лекото движение главата ми щеше да се пръсне и стаята отново се завърташе. Затворих за миг очи и когато отново ги отворих, Матю ме гледаше загрижено.
Пръстите му обвиха китката ми, за да ми премерят пулса.
— Съжалявам, Матю — промълви Маркъс. — Нямах представа, че Мириам ще се държи така.
— Наистина има за какво да съжаляваш — отвърна безизразно баща му, без да вдига поглед. — Започвай да обясняваш за какво е това посещение, и то бързо. — Вената на челото му пулсираше.
— Мириам… — започна Маркъс.
— Не съм питал Мириам. Питах теб — сопна се баща му.
— Какво става, Даяна? — намеси се леля ми. Изглеждаше бясна. Маркъс все още я прегръщаше през раменете.
— Мириам смята, че на алхимичната илюстрация сме аз и Матю — произнесох аз внимателно. — И изобразява етап в правенето на философския камък, който се нарича conjuctio или брак. Следващата стъпка е conceptio.
— Conceptio? — повтори Сара. — Това, което си мисля, ли означава?
— Вероятно. На латински значи зачатие — обясни Матю.
Очите на Сара се уголемиха.
— На деца ли?
Но мислите ми бяха другаде. Преглеждах наум илюстрациите на Ашмол.
— Conceptio също липсваше. — Посегнах към Матю. — Тази рисунка е у някого, както бракосъчетанието е у нас.
Мириам се появи точно навреме в стаята. Носеше някакви книжа.
— На кого да ги дам?
След като Матю я изгледа така, както се надявах никога повече да не прави с никого, лицето й стана перленосиво и тя бързо му връчи изследванията.
— Донесла си грешните изследвания, Мириам. Тези са на мъж — каза Матю, след като нервно прелисти първите две страници.
— Тези изследвания наистина са на Даяна — заяви Маркъс. — Тя е химера, Матю.
— Какво е това? — изуми се Ем. Химерата беше митологично същество, нещо средно между лъвица, дракон и коза. Погледнах надолу, като вече очаквах да видя опашка между краката си.
— Индивид, чиито клетки имат два и повече генетични профила — обясни Матю, като гледаше невярващо първата страница.
— Това е невъзможно. — Сърцето ми силно издумка. Матю ме прегърна и постави резултатите от тестовете на масата пред мен.
— Рядко е, но не е невъзможно — отбеляза той мрачно и очите му зашариха по сивите чертички.
— Предполагам, че става въпрос за фетална резорбция — обади се Мириам, без да обръща внимание на предупредителното смръщване на Маркъс. — Тези резултати са от косата й. Имаше косми по юргана, който занесохме в „Старата ложа“.