— Фетална резорбция или синдром на изчезващия близнак — обясни Маркъс, след като се обърна към Сара. — Ребека имала ли е някакви проблеми в началото на бременността? Кървене или опасения за помятане?
Сара поклати глава.
— Не, не мисля. Но те не бяха тук… Стивън и Ребека бяха в Африка. Върнаха се в Щатите чак след края на третия месец.
Никой не ми бе казвал, че съм зачената в Африка.
— Ребека не е могла да разбере, дори нещо да не е било наред. — Матю поклати глава и сви устни. — Синдромът на изчезващия близнак се проявява доста преди повечето жени да разберат, че са бременни.
— Значи съм била близначка и мама е пометнала другото бебе?
— Брат ти — поде Матю и ми показа резултатите със свободната си ръка. — Имала си близнак. В случаи като твоя по-жизненият плод поглъща кръв и тъкани от другия. Става много рано и обикновено не остава и следа от изчезналия близнак. Изследванията на косата на Даяна показват ли умения, които не сме уловили при другите ДНК тестове?
— Няколко — пътуване през времето, промяна на формата, пророкуване — отвърна синът му. — Даяна е погълнала напълно повечето от тях.
— Брат ми е трябвало да може да пътува през времето, не аз — произнесох бавно.
Малки фосфоресциращи петна ми подсказаха, че баба ми се приближава. Тя ме докосна леко по рамото и седна в далечния край на масата.
— Той е бил и генетично предразположен да контролира вещерския огън — добави Маркъс и кимна. — Открихме маркера за огъня само в косата. Но там няма следи от другите стихии.
— И ти мислиш, че майка ми не е знаела за съществуването на брат ми? — Прокарах пръсти по сивите, черни и бели чертички.
— О, знаела е. — Мириам изглеждаше убедена. — Ти си родена на празника на богинята. Затова те е нарекла Даяна.
— Е, и? — Потръпнах и се опитах да потисна спомена как яздя през гората в туника и сандали, както и странното усещане, че държах лък и стрела, когато предизвиках вещерски огън.
— Богинята на луната има брат-близнак — Аполон. „Лъвът създаде слънцето, за да го събере с неговата сестра — Луната.“ — Очите на Мириам светнаха, когато изрецитира стиховете от алхимичната поема. Беше намислила нещо.
— Нали знаеш, „Ловът на зеления лъв“.
— Знам и следващия стих: „Чрез брак това прекрасно чудо лъвът може да зачене цар“.
— За какво говори тя? — попита тревожно Сара.
Когато Мириам понечи да отговори, Матю поклати глава. Вампирката млъкна.
— Слънчевият цар и лунната царица — философските сяра и живак — се женят и зачеват дете — обясних на Сара. — В алхимичната образност тяхното дете е хермафродит, символизира смесването на веществата.
— С други думи, Матю — намеси се безцеремонно Мириам, — ръкописът на Ашмол не е за произхода, нито за еволюцията и изчезването на видовете. В него става въпрос за възпроизводството.
Намръщих се.
— Глупости.
— Може и да мислиш, че са глупости, Даяна, но на мен вече всичко ми е ясно. Вампир и вещица може и да успеят да създадат дете все пак. Както и другите смесени двойки. — Мириам се облегна победоносно назад, като безмълвно подканяше Матю да избухне.
— Но вампирите не могат да се възпроизвеждат биологично — заяви Ем. — Никога не са можели. А и различните видове не се смесват.
— Видовете се променят, адаптират се към новите обстоятелства — изтъкна Маркъс. — Инстинктът за продължаване на вида чрез репродукция е много силен, толкова силен, че може да предизвика генетични изменения.
Сара се намръщи.
— От вашите уста звучи сякаш сме на изчезване.
— Може и така да е. — Матю бутна изследванията към средата на масата при бележките и страницата от Ашмол. — Вещиците все по-рядко раждат и способностите им намаляват. На вампирите им става все по-трудно да преведат някое топлокръвно същество по пътя на прераждането. А демоните са по-нестабилни отвсякога.
— Все още не разбирам защо трябва да бъде позволено на вампирите и вещиците да имат общи деца — обади се Ем. — И ако ще има промяна, защо тя трябва да започва от Даяна и Матю?
— На Мириам това й хрумна, докато ги гледаше в библиотеката — обясни Маркъс.
— И преди сме виждали как вампирите защитават партньора си или бранят жертвата си. Но в някакъв момент други инстинкти — за ловуване, за хранене — надвиват желанието им да закрилят. Но закрилническите инстинкти на Матю спрямо Даяна стават все по-силни — изтъкна Мириам. — След това той започна вампирския брачен танц на чифтосването, за да отклони вниманието от нея.