— Мириам? — попита Матю. — Тук ли ще останеш, или се връщаш в Оксфорд?
— Моето място е при семейство Дьо Клермон.
— Даяна вече е от семейство Дьо Клермон — каза той с леден глас.
— Разбирам, Матю. — Мириам ме погледна. — Няма да се повтори.
— Колко странно — промърмори Маркъс и очите му обходиха стаята. — Първо си споделихме тайна. А сега три вещици и трима вампири се кълнат във вярност един към друг. Ако имахме и трима демони, можехме да сформираме Паство в сянка.
— Едва ли ще намерим трима демони в Мадисън — изтъкна Матю. — Но каквото и да се случи, това, за което говорихме тази вечер, трябва да си остане само между нас. Ясно ли е? ДНК изследванията на Даяна не са ничия работа.
Всички около масата закимаха. Пъстрата армия на Матю се строяваше след него, готова да се изправи срещу враг, когото не познавахме и чието име не знаехме.
Пожелахме си лека нощ и се качихме на горния етаж. Матю ме прегърна и ме преведе през вратата на спалнята, когато се обърках в тъмното. Мушнах се между студените чаршафи и зъбите ми затракаха. Когато хладното му тяло се притисна към моето, тракането на зъбите спря.
Спах дълбоко, събудих се само веднъж. Очите на Матю блестяха в мрака. Той ме придърпа съм себе си и двамата се притиснахме като лъжици.
— Заспивай — прошепна той и ме целуна зад ухото. — Тук съм. — Студената му ръка покри корема ми, вече защитаваше и неродените ни деца.
37.
През следващите няколко дни малката армия на Матю научи първия закон на войната: съюзниците не бива да се избиват помежду си.
На лелите им бе сравнително трудно да приемат вампири в дома си, но пък вампирите имаха много по-големи проблеми с приспособяването. Не само заради призраците и котката. Трябваше да се запасим с нещо повече от ядки, ако щяхме да живеем под един покрив. На следващия ден Маркъс и Мириам разговаряха с Матю на алеята, а после отпътуваха с рейнджровъра. Върнаха се след няколко часа с хладилник с червен кръст на вратата и достатъчно кръв и медицинско оборудване за полева болница. По молба на Матю Сара избра един ъгъл в работната си стая за кръвната банка.
— Просто предпазна мярка — увери я Матю.
— В случай, че на Мириам й се прияде? — погледна го изпитателно Сара и вдигна торба с кръв нулева отрицателна.
— Ядох, преди да тръгна от Англия — заяви троснато Мириам, която обикаляше боса по каменния под, докато подреждаше.
Сред доставките също така имаше опаковка противозачатъчни в ужасна жълта опаковка с релефно цвете отгоре. Матю ми ги даде, когато си лягахме.
— Можеш да ги почнеш веднага или да изчакаш няколко дни до началото на цикъла си.
— Откъде знаеш кога е цикълът ми? — Последният ми цикъл бе свършил в деня преди Мабон, в деня преди да срещна Матю.
— Знам кога се каниш да прескачаш ограда. Много лесно ми е да позная кога ще кървиш.
— Можеш ли да си край мен по време на менструация? — Държах опаковката с хапчетата все едно всеки миг щеше да експлодира.
Матю ме погледна учудено, после се засмя.
— Dieu, Даяна. Нямаше да е останала жива жена, ако не можех. — Поклати глава. — Не е същото.
Започнах да пия хапчетата още същата вечер.
Докато се приспособявахме към съвместното си съжителство, възникнаха нови задължения — повечето от тях бяха свързани с мен. Никога не ме оставяха сама и никога не ми позволяваха да се отдалечавам на повече от два метра от най-близкия вампир. Беше типично поведение на глутница. Вампирите се скупчваха около мен, за да ме пазят.
Денят ми бе разделен на две, ако не броим храненията, за които Матю настояваше да са на равни интервали, за да мога да се възстановя напълно от случилото се в Ла Пиер. Той правеше с мен йога между закуската и обяда, а след това Сара и Ем се опитваха да ме научат как да използвам магическите си способности и да правя заклинания. Когато започвах да си скубя косите от бяс, Матю ме извеждаше на дълга разходка преди вечеря. След като топлокръвните се нахранеха, се събирахме около масата във всекидневната и разговаряхме за текущи събития и стари филми. Маркъс измъкна отнякъде дъска за шах и с баща му често играеха, докато Ем разтребваше.
Сара, Маркъс и Мириам имаха обща страст към филмите, която определяше какво ще гледаме по телевизията. Сара бе открила това сходство в интересите, когато една нощ я налегнало обичайното безсъние, слязла на долния етаж и намерила Маркъс и Мириам да гледат „От миналото“. Тримата харесваха също така да играят на скрабъл и да ядат пуканки. Докато останалите се събудят след онази нощ, те вече бяха превърнали всекидневната в киносалон, а на масата нямаше нищо друго, освен таблото за скрабъл, пукната купа с плочки с букви и два опърпани речника.