Оказа се, че Мириам има изключителна памет за разни архаични думи.
— Разпус! — възкликна Сара една сутрин, когато слизах по стълбите. — Каква е тази дума? Ако имаш предвид разпуснат, това е друго нещо.
— Означава „почивка“ — обясни Мириам. — Така ни казваха, когато отивахме на ваканция. Провери в речника, ако не ми вярваш.
Сара промърмори нещо и отиде в кухнята за кафе.
— Кой печели? — попитах аз.
— Иска ли питане? — И вампирката се усмихна доволно.
Когато не играеха на скрабъл или не гледаха стари филми, Мириам изнасяше лекции за вампирите. За няколко следобеда успя да обясни на Ем значението на имената, поведението на глутницата, териториалните ритуали, свръхестествените сетива, хранителните навици. Напоследък разговорите им се въртяха около по-сложни теми — като как се убива вампир.
— Не, дори прерязването на гърлото не дава гаранция, Ем — разясняваше търпеливо Мириам. Двете седяха във всекидневната, докато аз правех чай в кухнята. — Трябва да предизвикаш максимално голям кръвоизлив. В слабините е най-сигурно.
Матю поклати глава, като дочу разговора, и се възползва от възможността, докато всички са заети с нещо друго, да ме притисне до хладилника. Блузата ми беше вдигната и косата разрошена, когато нашият син влезе в стаята с наръч дърва.
— Да не си загубил нещо зад хладилника, Матю? — По лицето му бе изписана самата невинност.
— Не — отвърна тихо Матю. Зарови лице в косата ми, да изпие аромата на възбудата ми. Аз го налагах по раменете, но той само ме притискаше още по-силно.
— Благодаря, че хвърли още дърва в огъня, Маркъс — едва изрекох задъхано.
— Да донеса ли още? — Едната му руса вежда се вдигна нагоре. Имитираше идеално баща си.
— Добра идея. Довечера ще е студено. — Извъртях глава и се опитах да налея здрав разум в главата на Матю, ала той го прие като покана за целувка. Маркъс и зареждането с дърва изведнъж ми се сториха незначителни.
Когато не ме дебнеше по ъглите, Матю се събираше със Сара и Маркъс и тримата образуваха най-злата тройка, приготвяща отвари, след трите вещици на Шекспир. Парата, която вдигнаха за рисунката с алхимическата сватба, не разкри нищо, но това не ги отчая. Стояха в работната стая с часове, четяха учебника по магии на семейство Бишъп и забъркваха отвари, които или миришеха отвратително, или избухваха, или и двете. С Ем се втурнахме при тях веднъж, когато чухме силен взрив, последван от нещо като гръмотевица.
— Какво правите вие тримата? — изуми се Ем, сложила ръце на кръста. Лицето на Сара бе покрито със сажди, а от комина се ронеха отломки.
— Нищо — промърмори леля ми. — Опитвах се да разсека въздуха и магията нещо не се получи, това е всичко.
— Да разсечеш ли? — Погледнах озадачено бъркотията.
Матю и Маркъс тържествено кимаха.
— По-добре почисти преди вечеря, Сара Бишъп, че ще ти дам едно разсичане! — избухна Ем.
Разбира се, не всички отношения между съквартирантите бяха добри. Маркъс и Матю се разхождаха по изгрев-слънце и ме оставяха на внимателните грижи на Мириам, Сара и чайника. Никога не се отдалечаваха. Винаги ги виждах от кухненския прозорец как разговарят, прилепили глави. Една сутрин Маркъс се завъртя на пета, втурна се обратно към къщата и остави баща си сам в ябълковата градина.
— Даяна — изрева той, преди да прекоси всекидневната и да се отправи към предната врата. — Прекалено млад съм за това! — извика той отдалече.
Форсира двигателя на спортната си кола и гумите застъргаха по чакъла, докато излизаше на заден ход по алеята.
— Защо Маркъс е разстроен? — попитах Матю, след като се върна. Целунах студената му буза, докато той се пресягаше за вестника.
— Заради работата — каза той и отвърна на целувката ми.
— Нали не си го направил сенешал? — попита Мириам недоверчиво.
Матю отвори вестника.
— Сигурно имаш високо мнение за мен, Мириам, щом мислиш, че братството е просъществувало през всичките тези години без сенешал. Длъжността е вече заета.
— Какво е сенешал? — Сложих две филии хляб в разбития тостер. Имаше шест отвора, но само на два от тях можеше да се разчита, че работят както трябва.