— Наблюдавах ви и ви подслушвах. Миризмите ви са се смесили. — Издаде тих укорителен звук.
Не я видях да отскача от клона, но Матю успя. Застана така, че да се озове между мен и нея, когато тя се приземи. Стоеше лице в лице с нея и устните му бяха предупредително извити.
Жулиет не му обръщаше внимание.
— Трябва да я изуча. — Наклони глава надясно, вдигна леко брадичка и се взря в мен.
Намръщих се.
Тя също се намръщи.
Матю потръпна.
Зърнах го с крайчеца на окото си и Жулиет проследи погледа ми.
Имитираше всяко мое движение. Брадичката й бе издадена по същия начин като моята, главата й бе наклонена под точно същия ъгъл. Все едно се гледах в огледало.
Обзе ме паника и усетих горчив вкус в устата си. Преглътнах с мъка, вампирката също преглътна. Ноздрите й се разшириха и тя се засмя. Смехът й режеше всичко като диамант.
— Как си й устоял, Матю? — Тя пое дълбоко и дълго дъх. — Миризмата й сигурно те побърква от глад. Помниш ли уплашената млада жена, която преследвахме в Рим? Миришеше точно като тази. Така ми се струва.
Матю мълчеше, впил очи във вампирката.
Жулиет направи няколко стъпки вдясно и го принуди да смени позицията си.
— Очакваш Маркъс — отбеляза тя тъжно. — Боя се, че няма да дойде. Толкова красив мъж. Бих искала пак да го видя. При последната ни среща беше съвсем млад и много впечатлителен. Отне ни седмици да оправим бъркотията, която бе сътворил в Ню Орлиънс, помниш ли?
Пред мен зейна пропаст. Да не би да е убила Маркъс? А Сара и Ем?
— Той говори по телефона — продължи тя. — Жербер искаше да е сигурен, че синът ти е разбрал какъв риск поема. Гневът на Паството е насочен само и единствено срещу вас двамата. Засега. Но ако продължавате, и други ще си платят.
Маркъс не беше мъртъв. Въпреки облекчението, което изпитах, кръвта ми се смрази от изражението й.
Матю продължаваше да мълчи.
— Защо си толкова мълчалив, любов моя? — Топлината в гласа й нямаше нищо общо с ледения хлад, който вееше от очите й.
— Би трябвало да се радваш да ме видиш. Аз съм всичко, което някога си искал. Жербер се погрижи за това.
Никакъв отговор.
— А! Мълчиш, защото те изненадах — каза Жулиет звънливо, но в същото време и някак злобно. — И ти ме изненада. Вещица?
Дръпна се наляво и Матю също се помести. Тя направи салто във въздуха и се озова до мен. Стисна ме за гърлото. Аз замръзнах.
— Не разбирам защо те желае толкова много — процеди заядливо Жулиет. — Какво си му направила? Какво Жербер не успя да постигне с мен?
— Жулиет, пусни я. — Матю не смееше да мръдне, за да не би да я предизвика да ми счупи врата, но краката му едвам го удържаха неподвижен.
— Търпение, Матю — каза тя и наведе глава.
Усетих устните й върху своите, но целувката й беше много безлична, дразнеше ме с езика си и се опитваше да ме накара да реагирам. Когато не го направих, тя изсумтя ядосано.
— Това трябваше да ми помогне да я разбера, но не стана така. — Жулиет ме бутна към Матю, но без да пуска китката ми. Острите й като бръсначи нокти бяха точно над вените ми. — Целуни я. Трябва да знам как го прави.
— Защо не ни оставиш на мира, Жулиет? — Матю ме прегърна.
— Трябва да се уча от грешките си. Жербер все това ми повтаря, откакто ти ме изостави в Ню Йорк. — И се взря в Матю толкова жадно, че тръпки ме побиха.
— Това стана преди повече от сто години. Ако още не си се поучила от грешките си, няма да го направиш и сега. — Въпреки че гневът на Матю не бе насочен към мен, силата му ме накара да се свия. Той кипеше от бяс, който се излъчваше на вълни от него.
Ноктите на Жулиет прорязаха ръката ми.
— Целуни я, Матю, или ще й пусна кръв.
Той хвана лицето ми и се опита да се усмихне.
— Всичко ще бъде наред, скъпа. — Зениците му бяха като точици сред сиво-зеленото море на ирисите му. Палецът му притисна брадичката ми, когато лицето му се приближи към моето и устните ни почти се докоснаха. Целувката му бе бавна и нежна, свидетелство за чувствата му към мен. Жулиет се взираше хладно в нас и попиваше всяка подробност. Пристъпи към Матю и го дръпна от мен.