— А! — Гласът й бе равен и изпълнен с горчивина. — Харесва ти начинът, по който реагира, когато я докосваш. Но аз вече нямам чувства.
Бях виждала гнева на Изабо и липсата на милост у Болдуин. Знаех как изглеждаше бесът на Доменико и как миришеше злото, което се стелеше около Жербер. Но Жулиет бе различна. В нея нещо фундаментално беше сбъркано.
Пусна ръката ми и се отдалечи от Матю с един скок. Той ме стисна за лактите и студените му пръсти докоснаха бедрата ми. Бутна ме едвам забележимо и още един път мълчаливо ми нареди да се махна от тук.
Но аз нямах никакво намерение да оставям съпруга си с психясалата вампирка. Дълбоко в мен нещо се раздвижи. Нито вещерският вятър, нито вещерската вода щяха да са достатъчни, за да убият Жулиет, но можеха да отклонят вниманието достатъчно дълго, за да се измъкнем. Но и двете стихии отказваха да се появят. А и всички заклинания, които бях научила през последните няколко дни, бяха излетели от главата ми.
— Не се тревожи — каза тихо и със светнали очи Жулиет на Матю. — Всичко ще стане много бързо. Аз бих се позабавила, разбира се, за да може да си припомним какво бяхме някога един за друг. Но каквото и да направя, няма да я изтрия от ума ти. Затова ще трябва да убия теб, а нея да заведа при Жербер и Паството.
— Пусни Даяна. — Матю вдигна заплашително ръце. — Това е между мен и теб, Жулиет.
Тя поклати глава и тежката й коса се разлюля.
— Аз съм инструмент на Жербер, Матю. Когато той ме създаде, не остави място за желанията ми. Не исках да уча философия и математика. Но Жербер настоя и аз го направих, за да мога да ти доставя удоволствие. И наистина ти доставях удоволствие, нали? — Вниманието й бе съсредоточено върху Матю и гласът й бе груб като болния й мозък.
— Да, доставяше ми удоволствие.
— И аз така си мислех. Но Жербер вече ме притежаваше. — Очите на Жулиет се обърнаха към мен. Те искряха, което означаваше, че скоро се е хранила. — Той ще притежава и теб, Даяна, по начини, които не можеш да си представиш. И които само аз познавам. Ще си негова и няма да можеш да бъдеш вече ничия друга.
— Не — извика Матю и се хвърли към нея, но тя се отдръпна.
— Няма време за игри, Матю — изтъкна Жулиет.
Премести се толкова бързо, че погледът ми не успяваше да я проследи. След това бавно и победоносно се отдалечи от него. Чу се звук от разкъсване на плът и от гърлото му потече кръв.
— Засега това ми е достатъчно — заяви доволно тя.
В главата ми забуча. Матю застана между мен и нея. Дори несъвършеният ми нос на топлокръвна помирисваше металния вкус на кръвта му. Тя попиваше в пуловера му, петното на гърдите му ставаше все по-голямо.
— Не го прави, Жулиет. Ако някога си ме обичала, ще я пуснеш. Тя не заслужава да попадне в ръцете на Жербер.
Жулиет отговори, като вдигна високо крак и ритна с него Матю в корема. Той се преви като отсечен.
— И аз не заслужавах да попадна в ръцете на Жербер. — Бе на ръба на истерията. — Но заслужавах теб. Ти ми принадлежеше, Матю.
Ръцете ми натежаха и без да поглеждам, знаех, че държа лък и стрела. Отстъпих от двамата вампири и вдигнах ръце.
— Бягай! — извика Матю.
— Не — изрекох с глас, който не беше мой. Присвих очи. Жулиет беше близо до Матю, но можех да пусна стрелата, без да го засегна. Едно движение на дясната ми ръка и Жулиет щеше да е мъртва. Ала въпреки това се поколебах, никога преди това не бях убивала.
Този миг неувереност беше достатъчен на вампирката. Пръстите й се впиха в гърдите на Матю и тя започна да къса дрехите и плътта му като хартия. Той простена от болка и Жулиет победоносно извика.
Всичкото ми колебание изчезна, дясната ми ръка се приготви за действие. От пръстите на лявата излетя огнено кълбо. Жулиет чу избухването на пламъците и подуши сярата във въздуха. Обърна се и ноктите й се отдръпнаха от дупката в гърдите на Матю. Не можеше да повярва на очите си. Черните, златисти и червени огнени езици я обвиха. Най-напред се подпали косата й и тя започна панически да се мята. Но аз го очаквах и вече бях готова с ново пламтящо кълбо. И тя влезе право в него.
Матю падна на колене и притисна ръце към окървавения си пуловер. Тя бе пробила плътта му точно над сърцето. Жулиет пищеше и се мяташе, опитваше се да го вземе със себе си в огнения ад.
Само с едно помръдване на китката и с една моя дума вятърът я вдигна и я отвя на няколко метра от мястото, където бе паднал Матю. Тя се стовари по гръб, цялата пламтяща.