— Даяна, миличка — прошепна Сара. — Не си виновна ти. Направила си каквото си могла. Ще трябва да го пуснеш.
Изпищях толкова силно, че косата ми се вдигна нагоре.
— Не!
Когато гората утихна, в очите на вещици и вампири се четеше страх.
— Махни се от нея, Маркъс! — извика Ем. Той отскочи назад точно навреме.
Бях се превърнала в някого друг — или в нещо друго. Не ми пукаше за останалите същества, нито се впечатлявах, че се опитваха да помогнат. Направих грешка, като се поколебах по-рано. Онази част у мен, която бе убила Жулиет, в момента мислеше само за едно: за нож. Дясната ми ръка се протегна към леля ми.
Сара винаги носеше по два ножа в себе си, един тъп с черна дръжка, и един остър с бяла. По мое желание този с бялата дръжка изскочи от колана й и долетя при мен с острието напред. Сара се протегна, за да го върне, а аз си представих стена от мрак и огън между мен и шокираните лица на роднините. Ножът с бялата дръжка премина лесно през тази бариера и се спусна леко до свитото ми дясно коляно. Главата на Матю се претърколи, когато го пуснах колкото да хвана дръжката.
Обърнах внимателно лицето му към моето и го целунах по устата дълго и страстно. Клепачите му потрепнаха и се отвориха. Изглеждаше толкова уморен, а кожата му бе посивяла.
— Не се тревожи, любов моя. Ще поправя всичко. — И вдигнах ножа.
Двете жени се появиха зад бариерата от пламъци. Едната беше млада, носеше свободно падаща туника, сандали на краката и колчан със стрели на рамото. Каишът се бе заплел в косата й, която бе тъмна и буйна. Другата беше възрастната жена от килера.
— Помогнете ми — помолих аз.
„Това си има цена“, каза младата жена.
— Ще я платя.
„Не обещавай лекомислено на богинята, дъще — промърмори старицата и поклати глава. — Ще трябва да изпълниш обещанието си.“
— Вземи каквото искаш и когото искаш. Но ми остави него.
Младата жена обмисли предложението ми и отвърна: „Твой е“.
Взирах се в двете, докато вдигах ножа. Придърпах Матю по-близо до себе си, за да не може той да види как срязвам сгъвката на левия си лакът. Острието премина през дрехата ми и стигна до плътта. Кръвта ми потече първо на капки, а после по-силно. Изпуснах ножа и поставих ръката си пред устата му.
— Пий — казах и нагласих главата му. Клепачите на Матю трепнаха отново и ноздрите му се разшириха. Позна мириса на моята кръв и се опита да се извърне. Но ръцете ми бяха здрави и силни като дъбови клони, свързани с дървото зад гърба ми. Доближих още малко срязаната си кървяща ръка към устата му. — Пий.
Силите на дървото и земята потекоха през вените ми и неочаквано решиха да се влеят в един вампир на прага на смъртта. Усмихнах се с благодарност на младата жена в ловни дрехи и на призрака на старицата, и продължих да храня Матю с енергия от собственото си тяло. Аз бях майката, третото лице на богинята заедно с девицата и старицата. С помощта на богинята кръвта ми щеше да го излекува.
Накрая Матю се поддаде на инстинкта си за самосъхранение. Впи уста в меката кожа в свивката на ръката ми и усетих острите му зъби. Езикът леко обходи раната и я разтвори още по-широко. Започна жадно да смуче от вената ми. През мен премина ужас.
Лицето му започна да порозовява, но венозната кръв не бе достатъчна, за да го излекува напълно. Надявах се, че като ме помирише, няма да успее да се овладее и ще направи следващата стъпка, но за всеки случай гледах острият нож да ми е подръка.
Погледнах жената с лъка и старицата за последен път и насочих вниманието си към своя съпруг. Когато се притиснах още повече към дървото, през мен премина нов прилив на енергия.
Докато го хранех, започнах да го целувам. Косата ми се посипа по лицето му. Познатият й аромат се смеси с миризмите на неговата и моята кръв. Той обърна очи към мен, те бяха бледозелени и далечни, сякаш не беше съвсем сигурен кой е. Целунах го и усетих вкуса на собствената си кръв по езика му.
С две бързи уверени движения, които не бих могла да спра, дори да исках, Матю сграбчи косата на тила ми. Изви главата ми назад и настрани, след това приближи уста към шията ми. Не изпитах ужас, просто се предадох.
— Даяна — промълви той, напълно удовлетворен.
„Значи така става — помислих си аз. — Оттук тръгват легендите.“
Моята отработена кръв му бе дала достатъчно сили да поиска и от чистата. Острите му зъби се забиха в долната му устна и там изскочи една капка. Устните му се плъзнаха чувствено по шията ми. Потръпнах, защото неочаквано се възбудих от докосването му. Кожата ми изтръпна, когато кръвта му докосна плътта ми. Той държеше здраво главата ми, ръцете му отново бяха станали силни.