Винаги е харесвал крехките. Изабо ме бе предупредила за това. Матю не е бил просто сексуално привлечен от Жулиет. Чувствата му са били по-дълбоки.
— Ти наистина си я обичал. — Спомних си странната целувка на Жулиет и потръпнах.
— Някога. Много отдавна. И все по грешни причини — продължи Матю. — Наблюдавах я от безопасно разстояние, за да съм сигурен, че има кой да се грижи за нея, тъй като тя не можеше да го прави сама. Когато избухна Първата световна война, тя изчезна, а аз реших, че е убита. Изобщо не предполагах, че е жива.
— И през цялото време, докато си я наблюдавал, тя е наблюдавала теб. — Проницателните очи на Жулиет не ме бяха изпуснали нито за миг. Сигурно по същия начин е следяла и Матю.
— Ако знаех, нямаше да й позволя да те доближи. — Той се взря в слабата утринна светлина. — Но трябва да обсъдим и нещо друго. Искам да ми обещаеш, че никога няма да използваш магия, за да ме спасяваш. Нямам никакво желание да живея по-дълго, отколкото ми е писано. Животът и смъртта са огромни сили. Веднъж Изабо се заигра с тях заради мен. Ти не бива да го правиш повече. И недей да молиш Мириам или който и да било друг да те превръща във вампир. — Тонът му бе стряскащо хладен. Прекоси стаята с широки бързи стъпки и се озова до мен. — Никой, дори и аз, няма да те превърнем в нещо, което не си.
— И ти ще трябва да ми обещаеш нещо в замяна.
Очите му се присвиха от неприязън.
— Какво?
— Никога не ме карай да бягам, когато си в опасност — извиках яростно. — Няма да го направя.
Матю размисли какво би му струвало да спази това обещание, като едновременно с това ме съхрани жива и здрава. През това време аз пък разсъждавах кои от не съвсем ясните ми магически способности трябва да усъвършенствам, за да мога да го браня, без да го запаля и без да се удавя сама. Гледахме се тъжно няколко секунди. Накрая го докоснах по бузата.
— Иди на лов с Маркъс. Нищо няма да ми стане за няколко часа. — Още беше прекалено блед. Не бях единствената, изгубила много кръв.
— Не бива да оставаш сама.
— Лелите ми ще са с мен, Мириам също. В Бодлианската библиотека тя ми каза, че зъбите й са остри като твоите. Вярвам й. — Вече знаех доста за зъбите на вампирите.
— Ще се приберем преди залез-слънце — съгласи се неохотно той и ме погали с върховете на пръстите си по бузата. — Имаш ли нужда от нещо преди да тръгна?
— Искам да говоря с Изабо. — Сара се държеше дистанцирано тази сутрин, а на мен ми трябваше майчинска подкрепа.
— Разбира се — съгласи се той, криейки изненадата си. Бръкна в джоба за телефона си. Някой си бе направил труда да го намери в храстите. Набра Сет-Тур с едно натискане на бутон.
— Маман? — От слушалката изригна задъхана френска реч. — Тя е добре — прекъсна я Матю с утешителен тон. — Даяна иска… тя помоли… да говори с теб.
Настъпи мълчание, след което се чу една-единствена дума:
— Oui.
Матю ми подаде телефона.
— Изабо? — Гласът ми трепереше и очите ми се пълнеха със сълзи.
— Тук съм, Даяна. — Изабо говореше мелодично както винаги.
— За малко да го изгубя.
— Трябваше да го послушаш и да се отдалечиш от Жулиет. — Изабо го изрече строго, но после пак омекна. — Но се радвам, че не си.
Тогава наистина се разплаках. Матю отметна косата от челото ми и прибра непослушния кичур зад ухото, преди да ме остави сама.
С Изабо успях да споделя тъгата си и да призная, че не съм успяла да убия Жулиет от първия път. Разказах й всичко — за внезапната й поява и за странната й целувка, за ужаса ми, когато Матю започна да се храни от мен, как умирах и после се върнах рязко към живота. Майката на Матю ме разбираше напълно, точно както бях предположила. Прекъсна ме само когато чу историята за девицата и старицата.
— Значи богинята е спасила сина ми — промълви тя. — Тя има чувство за справедливост и за хумор. Но това е дълга история, не е за телефон. Когато дойдеш в Сет-Тур, ще ти я разкажа.
Щом спомена за замъка, изпитах силен прилив на носталгия.
— Ще ми се да съм там. Не съм сигурна, че и в Мадисън има кой да ме научи на всичко, което е нужно да знам.