— Първо вампири. После демони. Какво следва? — промърмори Сара. Сетне се обърна към Софи. — Е, значи си вече в петия месец, нали?
— Бебето започна да рита миналата седмица — отвърна Софи и постави и двете си ръце на корема си. — Тогава Агата ни каза къде да намерим Даяна. Тя не знаеше за моето семейство. От месеци те сънувам. И не знам какво е видяла Агата, но е уплашена до смърт.
— Какво сънуваш? — попита Матю с напрегнат глас.
— Нека настаним Софи да седне, преди да я подлагаме на разпити — предложи Сара и пое нещата в свои ръце. — Ем, би ли донесла малко бисквити? И мляко също?
Ем тръгна към кухнята, откъдето след малко долетя тракане на чаши.
— Може да са мои, а може и да са нейни сънища. — Софи сведе очи към корема си, докато Сара водеше нея и Натаниъл навътре. Погледна през рамо към Матю. — Тя е вещица, нали разбирате. Сигурно това е притеснило майката на Натаниъл.
Всички очи се насочиха към подутината под синята блуза на Софи.
— В трапезарията — каза Сара с тон, който не търпеше никакви възражения. — Всички в трапезарията.
Матю ме дръпна назад.
— Появата им точно в този миг ми се струва прекалено удобна. Не споменавай нищо за пътуване през времето пред тях.
— Те са безобидни. — Всичките ми инстинкти го потвърждаваха.
— Никой не е безобиден и това със сигурност важи за сина на Агата Уилсън. — Табита, която седеше до Матю, измяука в знак на съгласие.
— Вие двамата ще идвате ли при нас, или ще се наложи да ви довлека? — извика Сара.
— Идваме — каза спокойно Матю.
Сара седна начело на масата. Посочи към празните столове вдясно от нея.
— Седнете.
Седнахме срещу Софи и Натаниъл, който бе оставил едно празно място между себе си и Маркъс. Синът на Матю местеше поглед от баща си към демоните. Аз бях между Матю и Мириам, и двамата не отделяха очи от демона. Влезе Ем с поднос в ръце, отрупан с вино, мляко, купи с горски плодове и ядки и огромна чиния с бисквити.
— Господи, като видя бисквити, и ужасно ми се приисква отново да съм топлокръвен — каза замечтано Маркъс. Взе едно от златистите кръгчета, обсипано с шоколадови пръчици, и го поднесе към носа си. — Толкова хубаво миришат, а имат такъв ужасен вкус.
— Вземи си от тези — предложи Ем и бутна към него купа с орехи. — Имат коричка от захар и ванилия. Не са бисквити, но приличат. — Подаде му бутилка вино и тирбушон. — Отвори я и налей на баща си.
— Благодаря, Ем — изфъфли Маркъс с пълна с орехи уста, докато вече издърпваше тапата от бутилката. — Ти си най-добрата.
Сара наблюдаваше внимателно Софи, която пиеше жадно мляко и ядеше бисквита. Когато демонката посегна за втора, леля ми се обърна към Натаниъл.
— Къде е колата ви? — Като се имаше предвид случилото се, това бе странно въведение към разговора.
— Дойдохме пеша. — Натаниъл не се бе докоснал до нито едно от лакомствата, които Ем бе поднесла.
— Откъде? — удиви се Маркъс, докато подаваше на Матю чаша вино. Беше огледал достатъчно добре околността и знаеше, че наоколо няма нищо, до което може да се стигне пеша.
— Пътувахме с приятел от Дърам до Вашингтон — обясни Софи. — Там хванахме влака за Ню Йорк. Не обичам много големите градове.
— Пътувахме с влака до Олбъни, а след това продължихме до Сиракюз. Автобусът ни откара до Казеновия. — Натаниъл постави предупредително длан върху ръката на Софи.
— Не иска да ви казвам, че се возихме на стоп с непозната — призна си Софи с усмивка. — Жената знаеше къде е къщата. Децата й обичали да идват тук на Вси светии, защото сте истински вещици. — Тя отпи пак от млякото. — Не че имахме нужда от упътване. Къщата излъчва силна енергия. Нямаше как да я пропуснем.
— Има ли някаква причина да дойдете по толкова обходен маршрут? — попита Матю.
— Някой ни проследи чак до Ню Йорк, затова със Софи се качихме обратно на влака за Вашингтон, така ни изгуби. — Демонът настръхна.
— После слязохме от влака в Ню Джърси и се върнахме пак в Ню Йорк. Човекът на гарата се пошегува, че туристите непрекъснато се обърквали накъде отива влакът. Дори не ни поискаха билети, нали, Натаниъл? — Софи изглеждаше доволна от любезното отношение на железопътната компания.
Матю продължи да разпитва демона.
— Къде сте отседнали?