— На колко години е?
— По-старо е от теб — отвърна Матю. Отваряше стридите с голи ръце, макар това действие да изискваше много остър нож и солидни умения, и хвърляше черупките в стъклената купа в средата на масата. Подаде ми едната чиния. — От 1961 година е.
— Моля те, кажи ми, че това е най-старата напитка на масата тази вечер — казах аз, като си спомних виното, което бе донесъл на вечерята в четвъртък и в чиято бутилка сега държах последната от белите рози на нощното си шкафче.
— Далеч не — отвърна той с широка усмивка.
Изсипах съдържанието на първата черупка в устата си. Ококорих се, когато усетих вкуса на Атлантическия океан.
— А сега отпий. — Той вдигна чашата си и не откъсна очи от мен, докато отпивах от златистата течност. — Какво усещаш?
Вкусът на виното и стридите се сля с вкуса на морска сол по магически начин.
— Сякаш целият океан е в устата ми — отговорих и отново отпих.
Довършихме стридите и продължихме с огромна салата. В нея имаше от всеки скъп зеленчук, познат на човечеството, горски плодове, ядки и деликатна заливка от шампанско и зехтин, която Матю забърка на масата. Малките парченца месо, с които бе украсена, бяха от яребица от гората край „Старата ложа“. Пихме от виното от годината на раждането ми, което миришеше на лимон и дим и имаше вкус на креда и карамел.
Следващото блюдо беше яхния с парченца месо и пикантен сос. От първата хапка разбрах, че е телешко, подправено с ябълки и малко сметана и сервирано върху ориз. Матю ме гледаше как ям и се усмихна, когато усетих вкуса на ябълка.
— Стара рецепта от Нормандия — отбеляза той. — Харесва ли ти?
— Прекрасно е. Ти ли го направи?
— Не — отвърна той. — Главният готвач на ресторанта „Старият пастор“. Даде ми и подробни указания как да не прегарям ястието, когато го подгрявам.
— Много добре си се справил с подгряването. — Топлината на яхнията се разля по цялото ми тяло. — Но пък ти не ядеш.
— Не съм гладен. — Продължи да ме гледа как се храня още известно време, след това се върна в кухнята, за да донесе още вино. Беше бутилката, запечатана с червен восък. Разряза печата и извади тапата.
— Идеално е — каза, докато наливаше алената течност в декантера.
— Вече помириса ли го? — Все още не бях съвсем сигурна докъде се простират обонятелните му способности.
— О, да. Особено това вино. — Матю ми наля малко, капна няколко капки и в собствената си чаша. — Готова ли си да опиташ нещо великолепно? — попита ме. Кимнах. — Това е „Шато Марго“ от много специална реколта. Според някои хора е най-хубавото вино, правено някога.
Вдигнахме чаши и аз започнах да повтарям действията на Матю. Той поднесе чашата към носа си, аз — също. Обля ме аромат на теменужки. Още с първата глътка ми се стори, че пия кадифе. Усетих и вкус на мляко, шоколад, череши, у мен нахлуха необичайни миризми, които ми напомниха за кабинета на баща ми, след като е пушил в него, и за дървените стружки в острилката ми от втори клас. Забелязах и пикантен вкус, който олицетворяваше самия Матю.
— Има твоя вкус! — казах.
— Какъв е той? — попита Матю.
— Пикантен — отвърнах аз и цялата се изчервих.
— Само пикантен?
— Не. Първо ми се стори, че има вкус на цветя, на теменужки, на това миришеше. Но след като опитах, долових още много неща. А ти какво усещаш?
Това щеше да е много по-интересно и не толкова неловко, колкото моята реакция. Той помириса чашата, разклати я и отпи.
— За теменужките съм съгласен. Теменужки, покрити със захар. Елизабет Тюдор обичаше захаросани виолетки и това погуби зъбите й. — Отново отпи. — Дим от хубави пури, като онези някогашните в клуб „Марлборо“, когато там се отбиваше Уелският принц. Диви боровинки от храстите край конюшните на „Старата ложа“ и червен касис, накиснат в бренди.
Да наблюдаваш как вампир демонстрира силата на сетивата си беше сигурно едно от най-сюрреалистичните преживявания. Не само можеше да вижда и чува неща, които аз не можех. Когато наистина долавяше нещо, го правеше изключително точно и интензивно. Не просто какви да е боровинки, а точно определени, от определено място и определено време.
Матю продължи да отпива от виното, а аз си доядох яхнията. Въздъхнах доволно, вдигнах чашата и започнах да я движа, за да уловя в нея светлините от свещите.
— А какъв според теб е моят вкус? — запитах го игриво.