Матю скочи на крака, пребледнял и гневен. Салфетката му падна незабелязано на пода. На челото му запулсира изпъкнала вена, която след малко се прибра навътре.
Бях казала нещо, което не биваше.
Докато мигна, и той вече беше до мен и ме дърпаше да стана. Пръстите му се забиваха в лактите ми.
— Има една легенда за вампирите, която не сме обсъждали, нали? — Погледът му бе странен, а лицето му плашещо. Опитах да се измъкна от хватката му, но пръстите му се забиха още по-дълбоко. — Онази за вампира, който е така омагьосан от жена, че се чувства безсилен пред нея.
Мислите ми се върнаха бързо към случилото се. Беше ме попитал какъв вкус усещам. Бях опитала неговия вкус. След това ми бе казал точно какъв е неговият вкус, а аз казах…
— О, Матю! — прошепнах аз.
— Чудила ли си се някога какво би станало, ако те опитам? — Гласът му се сниши от шепот до нещо по-дълбоко и опасно. За миг изпитах отвращение.
Преди това чувство да ме овладее напълно, той пусна ръцете ми. Нямаше време да реагирам или да се отдръпна. Матю бе прокарал пръсти през косата ми и палците му притискаха тила ми. Отново бях в капан и сякаш окаменях от леденото му докосване. Да не би да се бях напила от две чаши вино? Или бях упоена? Какво друго би обяснило неспособността ми да се отдръпна?
— Не само ароматът ти ми харесва. Чувам как вещерската ти кръв тече във вените ти. — Студените усти на Матю бяха долепени до ухото ми, а дъхът му бе толкова приятен. — Знаеш ли, че вещерската кръв издава музика? Като сирена, която пее към мореплавател и го мами да обърне кораба си към скалите. Гласът на твоята кръв може да се окаже моята гибел, както и твоята. — Говореше толкова тихо и интимно, сякаш изпращаше мисли към мозъка ми по телепатичен път.
Устните на вампира започнаха да се движат по долната част на бузата ми. Всяко докоснато от тях място замръзваше, след това пламваше отново, когато кръвта ми се връщаше към повърхността на кожата.
— Матю — промълвих аз задъхано през буцата в гърлото си. Затворих очи и зачаках да усетя как зъбите му се впиват в шията ми, но въпреки това не можех да помръдна.
Вместо това жадните му устни срещнаха моите. Ръцете му ме обвиха и върховете на пръстите му притиснаха главата ми. Устните ми се разтвориха под напора на неговите, ръцете ми бяха приклещени между неговите гърди и моите. Усетих под дланите си как сърцето му удари веднъж.
След този удар на сърцето му целувката се промени. Матю продължаваше да бъде все така настоятелен, но жаждата в докосването му се изпълни с горчивина. Ръцете чу се плъзнаха напред и обвиха лицето ми, след това с неохота се откъсна от мен. За първи път чух тих неравен звук. Не беше като човешко дишане. Миниатюрно количество кислород премина през мощните бели дробове на вампира.
— Възползвах се от страха ти, не биваше да го правя — прошепна.
Очите ми бяха затворени, но още се чувствах опиянена. Неговият аромат на карамфил и канела прогони миризмата на теменужки от виното. Станах неспокойна и се размърдах в прегръдките му.
— Стой мирно — каза той със суров тон. — Може и да не успея да се овладея, ако отстъпиш назад.
В лабораторията ми бе обяснил връзката на хищника с жертвата. А сега се опитваше да ме накара да се престоря на мъртва, за да може хищникът в него да изгуби интерес.
Но аз не бях мъртва.
Отворих очи. Изражението му беше недвусмислено. Жажда и глад. Инстинктите го бяха завладели. Но аз също имах инстинкти.
— С теб съм в безопасност — произнесох с едновременно премръзнали и пламнали устни. Не бях свикнала с усещането от вампирска целувка.
— Как може вещица да е в безопасност в присъствието на вампир? Никога не бъди толкова сигурна. Може да се случи за миг. Ако ударя, няма да можеш да ме спреш, а и аз самият няма да съм способен да го направя. — Очите ни се срещнаха. Никой от нас не премигваше. Матю издаде изненадан стон. — Колко си смела.
— Никога не съм била смела.
— Но даде кръв в лабораторията, срещаш погледа на вампир, без да отвърнеш очи, прогони свръхестествените същества от библиотеката, отказваш да се примириш, когато някой ти пречи да постигнеш това, което искаш — това са все прояви на смелост.
— Просто инат. — Сара ми бе обяснила разликата преди много време.
— И преди съм виждал подобен кураж, проявен най-вече от жени — продължи Матю сякаш не ме чу какво казах. — Мъжете не са способни на него. Нашата решителност се поражда от страх. И е по-скоро дързост.