— Ако имаш предвид, че се страхувам да започна, защото няма да мога да спра — да. Не искам да преживея живота си, като взимам всичко наготово, вместо да си го заслужа.
— Значи го заслужаваш двойно. Първо, защото не го взимаш наготово, и второ, като работиш и полагаш усилия. — Той се засмя горчиво. — Май няма кой знае колко облаги в това да си свръхестествено същество.
Матю предложи да седнем край незапалената камина. Аз се настаних на дивана, а той донесе бисквити с ядки и ги сложи на масата до мен, после пак изчезна в кухнята. Върна се с малък поднос, на който видях старинната черна бутилка с извадена вече тапа и две чаши с кехлибарена течност. Подаде ми едната.
— Затвори си очите и ми кажи на какво ти мирише — нареди ми той с тон на оксфордски преподавател. Клепачите ми послушно се спуснаха. Виното бе едновременно старо и пълно с живот. Миришеше на цветя и ядки, захаросани лимони и някакъв отдавна отминал свят, за който досега само бях чела и си бях представяла.
— Мирише на минало. Но не на мъртво минало. Живо е.
— Отвори си очите и отпий.
Когато сладката ярка течност потече през гърлото ми, в кръвта ми нахлу нещо древно и силно. Сигурно вампирската кръв има такъв вкус, помислих си, но не го изрекох на глас.
— Ще ми кажеш ли какво е? — попитах, наслаждавайки се на вкуса в устата си.
— Малмси — отвърна той широко усмихнат. — Много, много старо.
— Колко старо? — попитах подозрително. — Колкото теб?
Той се засмя.
— Не. Не би искала да пиеш нещо, което е старо колкото мен. От 1795 година е. Правено е от грозде, отглеждано на Мадейра. Някога беше много популярно питие, но днес не му обръщат много внимание.
— Добре — въздъхнах аз доволно. — Значи ще има повече за мен. — Той отново се засмя и се настани удобно в креслото си.
Говорихме си за работата му в „Ол Соулс“, за Хамиш, който се оказа, че също е спечелил такава стипендия, за техните приключения в Оксфорд. Смях се на историите за вечерите с колегите, след които веднага отпрашвал за „Старата ложа“, за да си оправи вкуса от препечено говеждо в устата.
— Изглеждаш ми уморена — отбеляза той след още една чаша малмси и още час разговор, и стана на крака.
— Защото съм уморена. — Въпреки изтощението си, трябваше да му кажа още нещо, преди да ме изпрати до нас. Внимателно оставих чашата си. — Взех решение, Матю. В понеделник ще поръчам пак ръкописа на Ашмол.
Вампирът рязко седна.
— Не знам как развалих магията първия път, но ще се опитам да го направя пак. Нокс не вярва, че ще успея. — Присвих устни. — Но какво ли пък знае той? Не е успял да развали магията нито веднъж. И ти може да разчетеш думите в омагьосания палимпсест под изображенията.
— Как така не знаеш как си развалила магията? — Челото на Матю се набръчка от недоумение. — Какви думи използва! Какви сили призова?
— Развалих магията несъзнателно — обясних му аз.
— Господи, Даяна! — Той пак се изправи на крака. — Нокс знае ли, че не си използвала магия?
— Ако знае, то не аз съм му казала. — Свих рамене. — Пък и какво значение има?
— Има значение, защото ако не си развалила магията съзнателно, то значи, че отговаряш на изискванията й. В момента съществата очакват да видят каква контрамагия ще използваш, да я запаметят, ако могат, и сами да поръчат труда на Ашмол. Но когато разберат, че магията се е развалила пред теб от само себе си, няма да са толкова търпеливи и възпитани.
Пред очите ми изплува разгневеното лице на Джилиан, спомних си и разказа й за това, докъде са стигнали вещиците, за да изтръгнат тайни от родителите ми. Отхвърлих тези мисли, защото стомахът ми се сви от тях, и се опитах да се съсредоточа върху слабостите в доводите на Матю.
— Магията е направена повече от век преди да се родя. Това е невъзможно.
— Само защото нещо ни изглежда невъзможно, не е задължително да е неистина — подчерта той мрачно. — Нютон знаеше това. Няма как да предвидим какво ще предприеме Нокс, ако разбере каква е връзката ти с магията.
— Независимо дали поръчам ръкописа или не, все съм в опасност — отбелязах аз. — Нокс няма да ме остави на мира, нали?
— Няма — съгласи се неохотно той. — Нито ще се поколебае да използва магия срещу теб, дори и всички човешки същества в Бодлианската библиотека да го видят как я прави. Може и да не успея да стигна при теб навреме.