Фандорин първо замотолеви нещо, но после се разприказва все по-разгорещено:
— Струва ми се, ваше високо… тоест, шефе, че напразно оставяме настрана лейди Естер. Тя, естествено, е твърде почтена и уважавана дама, но… налице е завещание за милиони! Бежецкая няма никаква полза от него, нито граф Зуров, пък и нихилистите също — освен в смисъл на общественото благо… Нямам представа какво общо има тук лейди Естер, може би нищо, но поне би трябвало някак… Нали следственият принцип е qui prodest, тоест „виж, кой печели“.
— Мерси за превода — кимна Иван Францевич и Фандорин се смути. — Забележката ви е съвсем на място, но в разказа на Ахтирцев, цитиран във вашето донесение, всичко се изяснява напълно. Името на баронеса Естер е изникнало съвсем случайно. Не съм я включил в списъка на заподозрените преди всичко понеже времето ни е скъпо, а на второ място, защото донякъде познавам тази дама, имах шанса да се запозная с нея. — Брилинг мило се усмихна. — Впрочем формално сте напълно прав, Фандорин. Не искам да ви налагам своите изводи. Мислете със собствената си глава, не вярвайте на никого. Идете при баронесата, поразпитайте я за каквото искате. Сигурен съм, че освен всичко останало това запознанство ще ви достави и удоволствие. В служба „Градско дежурство“ ще ви съобщят московския адрес на лейди Естер. И вижте какво, отбийте се при шивача на управлението да ви вземе мярка. Не ща повече да ми се явявате тук униформен. Предайте моя поклон на баронесата, а когато се върнете поумнял, ще се захванем с работата, тоест с граф Зуров.
Глава седма,
Като пристигна на получения от дежурния адрес, Ераст Петрович видя солидна триетажна сграда, на пръв поглед наподобяваща казарма, но разположена сред голяма градина и гостоприемно разтворила порти. Това беше новооткритият естернат на английската баронеса. От шарената будка пред портала надникна служител с красив син редингот и учтиво обясни, че госпожа милейди не живее тук, а в крилото с вход зад ъгъла вдясно. Фандорин видя как от сградата изхвърчаха орляк момчета със сини мундирчета и с диви крясъци се юрнаха по тревата да играят на гоненица. Служителят дори не се опита да призове палавниците към ред и дисциплина. Но като долови учудения поглед на Фандорин, той поясни:
— Не се забранява. В междучасието, ако щеш, на ръце можеш да ходиш, само да не повреждаш имуществото. Такъв е редът.
Да, на сирачетата тук май им беше широко около врата, което не можеше да се каже за учениците от Губернската гимназия, сред които доскоро беше и нашият колежки регистратор. Зарадван за съдбата им, Ераст Петрович закрачи покрай оградата накъдето му беше посочено.
Зад ъгъла започваше сенчеста уличка, каквито тук, в Хамовники, ги имаше безброй: прашен паваж, сънени къщи с градинки, кичести тополи, от които до дни ще литне белият пух. Дълъг покрит ходник свързваше двуетажния дом, където беше отседнала лейди Естер, с основната сграда. Пред мраморна плоча с надпис „Първи Московски Естернат. Дирекция“ се припичаше на слънце важен портиер с добре вчесани лъскави бакенбарди. Толкова импозантни портиери с три четвърти бели чорапи, със златна кокарда на триъгълната шапка Фандорин не беше виждал дори пред генерал-губернаторската резиденция.
— Днес не е приемен ден — изпружи като бариера ръката си тоя еничар. — Утре заповядайте. По служебни въпроси от десет до дванайсет, по лични — от два до четири.
Не, на Ераст Петрович определено не му вървеше с портиерското съсловие. Дали поради младежкия вид, дали нещо в лицето му не бе наред?
— Криминална полиция, търся лейди Естер. По спешност — процеди той през зъби, злорадо предвкусвайки как тоя истукан със златни ширити ще започне да му прави метани.
Но на истукана и окото му не мигна.
— За нейно сиятелство хич не си го помисляйте даже, не може. Ако желаете, мога да докладвам на мистър Кънингам.
— Хич не ми е притрябвал никакъв Кънингам — озъби се Ераст Петрович. — Веднага да доложиш на баронесата, говедо, че ще нощуваш в участъка. Хем точно така да кажеш — от Криминалната полиция по спешна работа от държавно значение!
Портиерът измери сърдитото чиновниче с поглед, изпълнен със съмнение, но все пак се скри зад вратата. Обаче не предложи на Фандорин да влезе вътре, мерзавецът му с мерзавец.
Наложи се да чака доста дълго. Фандорин вече беше решил да нахълта неканен, когато мрачната муцуна с бакенбардите отново надникна през вратата.