— Фандорин! — някой разтърсваше измъчения от кошмара Ераст Петрович за рамото. — Събудете се, вече е сутрин!
Той трепна, скочи, заозърта се. Беше заспал в кабинета на шефа, оборил глава направо на бюрото му. Радостната утринна светлина заливаше стаята през дръпнатите щори на прозореца, а до бюрото стоеше Иван Францевич, кой знае защо облечен като занаятчия: каскет с платнена козирка, набран на гърба кафтан и изкаляни ботуши с нисък конч.
— Заспахте, не ме дочакахте, а? — весело попита шефът.
— Пардон за тоя маскен бал, наложи се да излизам по спешност. Хайде, стига сте мигали на парцали, вървете да се умиете. Марш-марш!
Докато се миеше, Фандорин си припомни събитията от изминалата нощ, сети се как презглава търчеше от къщата на Иполит, как се хвърли във файтона и нареди на задрямалия файтонджия да го откара на „Мясницкая“. Нямаше търпение да разкаже на шефа си за сполуката, но не завари Брилинг. Ераст Петрович отиде да свърши една неотложна работа, след което седна в кабинета да го чака и без да разбере, е заспал.
Когато се върна в кабинета, Иван Францевич вече се беше преоблякъл със светъл костюм и пиеше чай с лимон. Втора стъклена чаша в сребърна поставка вдигаше пара от другата страна на бюрото, на подноса бяха наредени гевречета и кифлички.
— Заповядайте да закусим — подкани го шефът. — Хем ще си поприказваме. В общи линии научих за снощните ви приключения, но имам и някои въпроси.
— Откъде научихте? — огорчи се Ераст Петрович, който предвкусваше удоволствието от разказа и, честно казано, възнамеряваше да спести някои подробности.
— У Зуров имаше мой агент. Аз се върнах преди около час, ама ми дожаля да ви будя. Затова седнах да прочета отчета. Интересно четиво, дори не ми остана време да се преоблека. — Той потупа с ръка няколко ситно изписани листа. — Свестен агент, но пише ужасно цветисто. Въобразява си, че има литературен талант, публикува по вестниците с псевдоним Maximus Зоркия, мечтае да стане цензор. Чуйте, сигурно ще ви заинтересува. Къде беше… Аха, ето го.
„Описание на обекта. Име — Еразъм фон Дорн или фон Дорен (слухово). Възраст — не повече от двайсетгодишен. Словесен портрет: ръст около метър и осемдесет, телосложение слабо, коса черна права, няма брада и мустаци и не изглежда да се бръсне, очи яркосини, сближени, леко дръпнати в краищата, кожа бяла, чиста, нос тънък, правилен, уши прилепнали, малки, с къси месести части. Особени белези — постоянно румени бузи. Лични впечатления: типичен представител на порочната и разюздана златна младеж, очевиден скандалджия… След горепосочените събития се оттегли заедно с Играча в кабинета на последния. Беседваха двайсет и две минути. Разговорът беше тих, с големи паузи. Зад вратата не се чуваше почти нищо, но със сигурност долових думата «опиум» и още нещо за огън. Сметнах за необходимо да продължа да следя Фон Дорен, но той, изглежда, ме разкри — много ловко се откъсна от следенето и избяга с файтон. Предлагам…“ Нататък вече не е интересно. — Шефът с любопитство изгледа Ераст Петрович. — И така, какво сте обсъждали за опиума? Изгарям от нетърпение, смилете се.
Фандорин накратко преразказа съдържанието на разговора с Иполит и показа писмото. Брилинг го изслуша най-внимателно, зададе няколко уточняващи въпроса и замълча, вперил поглед през прозореца. Паузата продължи дълго, почти минута. Ераст Петрович не шаваше от страх да не попречи на мисловния процес на шефа, макар да имаше и свои съображения.
— Много съм доволен от вас, Фандорин — произнесе шефът, когато се завърна в света на живите. — Демонстрирахте бляскава резултатност. Първо, става съвсем ясно, че Зуров няма нищо общо с убийството и не се досеща за характера на вашата дейност. Иначе нямаше да ви даде адреса на Амалия. Това ни освобождава от версия номер три. Второ, много напреднахте по версията „Бежецкая“. Сега вече знаем къде да търсим тая дама. Браво. Възнамерявам да пренасоча всички агенти, включително вас, към версия номер четири, която ми изглежда основна — той посочи с пръст към черната дъска, където в четвъртото кръгче белееха тебеширените букви НО.
— Тоест как — развълнува се Фандорин. — Ама моля ви се, шефе…
— Тази нощ успях да попадна на много привлекателна следа, която ме отведе до една вила в Подмосковието — с видимо задоволство съобщи Иван Францевич (ето и обяснението за изкаляните ботуши). — Там се събират революционери, при това крайно опасни. Изглежда, че съществува някаква връзка и с Ахтирцев. Ще ги разработваме. Тук ще имам нужда от всичките си хора. А версията с Бежецкая ми се струва безперспективна. Във всеки случай не е спешно. Ще изпратим запитване до англичаните по дипломатическите канали, ще помолим да задържат тая мис Олсен до изясняване на случая, и точка.