— Кънингам? — гласът на шефа беше развълнуван. — Джералд Кънингам? Ама аз добре познавам тоя джентълмен, членуваме в един клуб с него. — Той разпери ръце. Наистина твърде интересен субект, но изобщо не мога да си представя да е свързан с нихилистите и да убива действителни статски съветници.
— Ама той не убива, не убива! — възкликна Ераст Петрович. — Това ми беше първата мисъл, че списъците съдържат имена на жертви. Казах ви го, за да имате представа какво съм си мислел. Ама после, когато се друсах във влака през цяла Европа, изведнъж ми просветна! Ако това е списък на бъдещите жертви, за какво пишат дати? Хем все минали дати? Не пасва! Не, Иван Францевич, друга е работата тук!
Фандорин чак скокна от стола — толкова го втресе от собствените му мисли.
— Друга ли? Каква друга? — присви светлите си очи Брилинг.
— Мисля, че това е списък на членовете на мощна международна организация. А вашите московски терористи са тяхното най-малко, микроскопично звено. — Тези думи извикаха на лицето на шефа такъв израз, че Фандорин изпита недостойно злорадство — едно чувство, от което веднага го хвана срам. — Централна фигура в тая организация, чиято основна цел засега не ни е ясна, е Джералд Кънингам. И двамата сме се виждали с него. Доста необикновен господин, бих казал. „Мис Олсен“, ролята на която от тоя юни играе Амалия Бежецкая, е регистрационен център на организацията, нещо като личен състав. Там пристигат сведения от цял свят за промяна в служебното положение на членовете на тази общност. „Мис Олсен“ редовно, веднъж в месеца, препраща новите сведения до Кънингам, който от миналата година се е настанил в Петербург. Бях ви споменал, че в спалнята на Бежецкая има метална каса. Вероятно в нея съхраняват пълния списък на тоя „Азазел“ — по всичко личи, че организацията наистина се нарича така. Или пък е някакъв лозунг, нещо като заклинание. Аз на два пъти чувах тая дума и двата пъти — преди да бъде извършено убийство. Като цяло доста прилича на масонска ложа, само не е ясно какво общо има тук един паднал ангел. А размахът им е по-сериозен и от масонския. Помислете само — четирийсет и пет писма само за един месец! И все хора от сой — сенатор, министър, генерали!
Шефът търпеливо гледаше Ераст Петрович и очакваше продължение, понеже младият му подчинен явно не беше довършил мисълта си — намръщен, той напрегнато обмисляше нещо.
— Иван Францевич, мисля си за Кънингам… Нали е британски поданик, не можем току-тъй да нахълтаме у тях за обиск…
— Общо взето, така е — ободри го шефът. — Продължавайте.
— А докато получите разрешение, той така ще скрие писмото, че няма да докажем нищо. Пък и не знаем какви връзки има във висшите сфери и кой би ходатайствал за него. Тук май ще трябва да се пипа много внимателно. Може би първо да дръпнем руската част от веригата, да я изтеглим брънка по брънка, какво ще речете?
— И как предлагате да го направим? — живо се заинтересува Брилинг. — Да установим тайно наблюдение? Вижда ми се разумно.
— Може и чрез наблюдение, но ми се струва, че има и по-сигурен начин.
Иван Францевич помисли известно време и разпери ръце, сякаш се предава. Поласканият Фандорин тактично намекна:
— Ами действителният статски съветник, получил тоя чин на 7 юни?
— Да проверим височайшите заповеди за повишение? — плесна се по челото Брилинг. — За първата декада на юни например? Браво, Фандорин, браво!
— Точно така, шефе. Дори не и цялата декада, а само от понеделник до събота, от трети до осми. Един новоизлюпен генерал едва ли ще крие по-дълго толкова радостна вест. Пък и за една седмица в цялата империя колко ли нови действителни статски съветници ще произведат?
— Може да са двама-трима, ако е плодоносна седмицата. Не съм се интересувал специално.
— Значи това е, следим ги всичките, проверяваме им служебните досиета, приятелските им кръгове и прочие. Като нищо ще засечем нашия „азазелец“.
— Та казвате, всички изровени от вас сведения са изпратени по пощата до московското Криминално управление? — по навик ни в клин, ни в ръкав попита Брилинг.
— Да, шефе. Писмото трябва да пристигне тия дни. Да не подозирате някого от чиповете на московската полиция? Аз за по-сигурно надписах плика: „За негово високоблагородие статския съветник Брилинг собственоръчно, ако отсъства, да се предаде на негово превъзходителство главния началник на полицията.“ Тъй че няма да посмеят да го отварят. А пък главният началник на полицията, ако го получи, веднага ще се свърже с вас.