— Разумно — одобри Иван Францевич и задълго се умълча, вперил поглед в стената. Лицето му ставаше все по-мрачно и по-мрачно.
Ераст Петрович седеше, без да диша: той знаеше, че шефът претегля всичко казано и сега ще огласи своето решение — съдейки по физиономията му, вземаше го доста трудно.
Брилинг въздъхна шумно и горчиво се усмихна на някаква своя мисъл.
— Добре, Фандорин, поемам отговорността. Съществуват болести, които се лекуват само по хирургичен път. Ние с вас ще постъпим точно така. Работата е важна, от държавен интерес, в такива случаи нямам право да се товаря с формалности. Отиваме да пипнем Кънингам. Веднага с уликите, тоест с писмото. Мислите ли, че посланието ще е шифровано?
— Безусловно. Сведенията са прекалено важни. Все пак са изпратени с обикновена поща, макар и бърза. Случва се какво ли не — да попадне в чужди ръце, да се затрие. Не, Иван Францевич, тия хора нямат навика да рискуват.
— Толкоз по-добре. Значи, Кънингам дешифрира, чете, разнася по картотеката. Не може да си няма картотека! Опасявам се, че Бежецкая в съпроводителното си писмо му е докладвала за вашите похождения, а Кънингам е умен човек, като нищо ще се досети, че сте имали възможност да пратите отчет в Русия. Не, трябва да го пипнем още сега, незабавно! А и съпроводителното писмо ще е интересно. Не ми дава мира Пижов. Ами ако не са подкупили само него? После ще се оправяме с английското посолство. Те няма да повдигат въпроса, напротив, ще са ни благодарни. Твърдите, че в списъка е имало и поданици на кралица Виктория?
— Да, поне дузина — кимна Ераст Петрович, гледайки влюбено началника. — Разбира се, незабавният арест на Кънингам е най-доброто нещо, но… Ами ако отидем и не открием нищо? Никога не бих си простил, ако заради мен имате… В смисъл, готов съм във всички инстанции…
— Престанете да дрънкате глупости — вирна нервно брадичка Брилинг. — Да не смятате, че при поражение ще седна да се крия зад гърба на едно хлапе? Вярвам ви, Фандорин. Това ми стига.
— Благодаря — тихо рече Ераст Петрович.
Иван Францевич се поклони иронично:
— Моля, пак заповядайте. Хайде стига церемонии. На работа. Аз знам адреса на Кънингам, живее на Аптекарския остров, в пристройката към Петербургския естернат. Имате ли оръжие?
— Да, в Лондон си купих един „смит енд уесън“. В чантата ми е.
— Дайте да видя.
Фандорин отскочи да донесе от антрето големия револвер, чиято тежест и солидност много му бяха харесали.
— Боклук — отсече шефът, претеглил оръжието на длан. — Това е за американските „момчета краварчета“, да гърмят на пияна глава из кръчмите. На сериозен агент не върши никаква работа. Конфискувам ви го. В замяна ще получите нещо по-добро.
Той излезе за малко от кухнята и се върна с малък плосък револвер, който почти се побираше в дланта му.
— Вземете, това е белгийски седемзаряден херщал. Последна новост, произведен по специална поръчка. Носи се отзад, под редингота, в малък кобур. Незаменима играчка в нашия занаят. Лекичък е, не бие надалеч, нито пък много групирано, но пък се самозарежда, а това го прави скорострелен. Нали не трябва да целим пиле в окото? Жив остава обикновено оня агент, който стреля пръв и неколкократно. Вместо петле има предпазител — ей това копче. Достатъчно е стегнато, за да предотврати случаен изстрел. Щраква се ето така и можеш да изстреляш, ако щеш, и седемте патрона подред. Разбрахте ли?
— Разбрах — Ераст Петрович се любуваше на красивата играчка.
— После ще му се радвате, нямаме време — побутна го към вратата Брилинг.
— Двамата ли ще го арестуваме? — с въодушевление попита Фандорин.
— Не говорете глупости.
Иван Францевич спря пред „апарата на Бел“, сне фуниевидната слушалка, вдигна я до ухото си и завъртя някаква ръчка. Апаратът изгрухтя, нещо в него издрънча. Брилинг опря ухо до другата фуния, която стърчеше от лъскавата кутия, и там нещо изписка. На Фандорин му се стори, че долавя как тъничък гласец смешно изговаря думите „дежурен адютант“ и „канцелария“.
— Вие ли сте, Новгородцев? — изкрещя Брилинг във фунията. — Там ли е негово превъзходителство? Не? Не ви чувам! Не, не, няма нужда. Няма нужда, казах! — пое въздух и се развика още по-силно. — Спешен наряд за задържане на заподозрян! Пратете ги веднага на Аптекарския остров! Ап-те-кар-ски-я! Да! Пристройката на естерната! Ес-тер-на-та! Няма значение какво значи, ще го открият! Да дойде и групата за обиск! Какво? Да, лично ще присъствам. По-скоро, майоре, по-скоро! — той окачи слушалката и отри чело. — Уф. Надявам се мистър Бел да усъвършенства конструкцията си, инак всичките ми съседи ще са в течение на тайните операции на Трето отделение.