— Ваше високопревъзходителство, мисля си… Вярно, че не са много нещата, за които да се захванем, ама все пак…
Генералът разтърси глава, сякаш гонеше ненужни спомени, и седна до бюрото.
— Слушам ви. Говорете, Фандорин, говорете. Никой не познава тая история по-добре от вас.
— Всъщност мислех си следното… — Ераст Петрович гледаше в списъка и подчертаваше неща. — Тук имаме четирийсет и четирима души — двама не можахме да разгадаем, а действителния статски съветник, тоест Иван Францевич, вече не го броим. От тях поне осем души не са чак толкова трудни за установяване. Вижте сам, ваше високопревъзходителство. Колко началници може да има охраната на бразилския император? Или номер 47F — белгийският директор на департамент, изпратено на 11 юни, получено на 15-и. Лесно ще установим кой е той. Станаха двама. Третият: номер 549F — вицеадмирал от френския флот, изпратено на 15 юни, получено на 17-и. Четвъртият: номер 1007F, новоизпечен английски баронет, изпратено на 9 юни, пристигнало на 10-и. Петият: номер 649F — португалски министър, изпратено на 29 май, пристигнало на 7 юни.
— Това не — прекъсна го генералът, който слушаше с огромно внимание. — В Португалия през май се смени правителството, така че всички министри в кабинета са нови.
— Ами? — огорчи се Ераст Петрович. — Добре де, няма да са осем, а седем. Тогава петият е американец: номер 852F — заместник-председател на сенатска комисия, изпратено на 10 юни, получено на 28-и, тъкмо пред мен пристигна. Шестият: номер 1042F, Турция, личен секретар на принц Абдул Хамид, изпратено на 1 юни, пристигнало на 20-и.
Това съобщение твърде много заинтересува Лаврентий Аркадиевич.
— Наистина ли? О, това е много важно. Още на 1 юни? Тъй-тъй. На 30 май в Турция стана преврат, султан Абдул Азис бе свален и новият управник Митхад паша издигна на трона Мурад Пети. И още на следващия ден назначава нов секретар при брата на Мурад, Абдул Хамид? Я гледай ти как се е разбързал! Това е крайно важна новина. Да не би пък Митхад паша да крои планове да се отърве и от Мурад, а да настани на трона Абдул Хамид? Виж ти, виж ти… Добре, Фандорин, това не е за нашата уста лъжица. На бърза ръка ще изясним кой е тоя секретар. Още днес ще се свържа по телеграфа с Николай Павлович Гнатиев, нашия посланик в Константинопол, с него се познаваме отдавна. Продължавайте.
— И последно, седмият: номер 1508F, Швейцария, началник на кантонална полиция, изпратено на 25 май, получено на 1 юни. Останалите са много по-трудни за установяване, а за някои това е направо невъзможно. Но ако определим поне тия седмината и ги поставим под негласно наблюдение…
— Дайте насам списъка — протегна ръка генералът. — Незабавно разпореждам да изпратят шифрограми до съответните посолства. Явно ще се наложи да си сътрудничим със специалните служби в тия страни. Освен с Турция, където имаме изградена прекрасна собствена мрежа… Вижте, Ераст Петрович, аз ви понахоках малко, ама недейте да ми придиряте. Високо ценя вашия принос и прочие… Просто ми беше много болно… Заради Брилинг… Нали ме разбирате?
— Разбирам, ваше високопревъзходителство. То и аз, в известен смисъл, не по-малко от вас…
— Добре, чудесно. Ще работите с мен. По разработката на „Азазел“. Създавам специална група, в която ще влязат най-опитните ни хора. Непременно ще разплетем това кълбо.
— Ваше високопревъзходителство, бих искал да прескоча до Москва…
— С каква цел?
— Ще ми се да си поприказвам с лейди Естер. Тя самата, бидейки по-скоро небесно, отколкото земно създание (Фандорин се усмихна), едва ли е била посветена в същината на фактическата дейност на Кънингам, но е познавала този господин от детската му възраст, пък и изобщо би могла да ни разкаже нещо полезно. Няма да е добре да го правим официално, чрез жандармите, а? Аз имам удоволствието до известна степен да познавам милейди, няма да я стресна, а и владея английски. Може и да изскочи още нещичко. Може пък миналото на Кънингам да ни наведе на някаква мисъл.
— Добре, става. Заминавайте. Но само за един ден, не повече. Сега вървете да си починете, моят адютант ще ви настани. Утре тръгвате за Москва с нощния влак. Ако имаме късмет, дотогава ще са постъпили първите шифрограми от посолствата. Сутринта на 28-и сте в Москва, разговаряте с лейди Естер, а вечерта бъдете така добър да хванете обратния влак и веднага при мен за доклад. По всяко време, ясен ли съм?
— Напълно, ваше високопревъзходителство.
В коридора на първокласния вагон на влака Санкт Петербург — Москва един важен възрастен господин, чиито дълги рунтави мустаци предизвикваха завист, а вратовръзката беше забодена с диамантена игла, пушеше пура и с неприкрито любопитство хвърляше погледи към заключената врата на купе номер едно.