27 юни 1876 г. 2 часа след пладне. Константинопол.
Драги Лаврентий, много ме учуди твоето запитване. Защото Ануар ефенди, от когото ти толкова спешно се заинтересува, от известно време се намира под мое най-внимателно наблюдение. Според мои сведения този субект, близък до Митхад паша и Абдул Хамид, е една от централните фигури на назряващ в двореца заговор. Очаква се сегашният султан скоро да бъде свален и на негово място да се възцари Абдул Хамид. Тогава Ануар ефенди неизбежно ще се превърне в извънредно влиятелна фигура. Много е умен, образован по европейски, владее неизброимо количество източни и западни езици. За жалост не разполагаме с подробни биографични сведения за този интересен господин. Знае се, че е на не повече от 35 години, роден е или в Сърбия, или в Босна. Потеклото му е мътно, не са известни никакви негови роднини, което предвещава на Турция велики благини, ако Ануар някога стане велик везир. Можеш ли да си представиш — везир без цяла орда алчни роднини! Такива неща тук просто не се случват. Ануар е нещо като „сив кардинал“ на Митхад паша, активен член на партията на „новите османлии“. Задоволих ли любопитството ти? Тогава задоволи и ти моето. За какво ти е притрябвал моят Ануар ефенди? Какво знаеш за него? Уведоми ме незабавно, може да се окаже важно.
Ераст Петрович за кой ли път препрочете депешите, подчерта в първата: „ранният период от живота, мястото на раждане и потеклото му са неизвестни“, във втората: „не е могъл да назове нито името, нито дори народността си“, в третата: „потеклото му е мътно, не са известни никакви негови роднини“. Взе да го хваща страх. Значи и тримата са дошли отникъде! Изведнъж в някакъв момент се появяват от небитието и незабавно започват да се издигат с някаква наистина нечовешка упоритост. Какви са те — членове на някаква секта? Ох, ами ако изобщо не са хора, ако са дошли от някакъв друг свят? Да речем, от планетата Марс? Или още по-лошо — направо от пъкъла? Фандорин потръпна, спомнил си нощното си запознанство с „призрака на Амалия“. Ето ти още една персона с неизвестен произход, тая Бежецкая. И това дяволско заклинание — „Азазел“. Май нещо замириса на сяра…
На вратата леко се почука, Ераст Петрович трепна, мушна ръка зад гърба си в тайния кобур и напипа набраздената дръжка на херщала.
В процепа цъфна сервилната физиономия на кондуктора.
— Ваше превъзходителство, скоро ще спрем за малко престой. Дали ще ви е угодно да се поразтъпчете? На гарата има и бюфет.
„Превъзходителството“ накара Ераст Петрович да заеме важна осанка и той крадешката хвърли поглед към огледалото. Наистина ли прилича на генерал? Какво пък толкова, не е зле „да се поразтъпче“ човек, в движение по-добре се мисли. В главата му се въртеше някаква смътна идея, ама все се изплъзваше, не се даваше засега, само го обнадеждаваше: копай, копай, рови!
— Може, може. Колко време ще стоим?
— Двайсет минути. Ама вие, г’сине, хич не се тревожете, разхождайте се колкото ви душа иска — изкиска се кондукторът. — Влакът няма да тръгне без вас.
Ераст Петрович скочи от стъпалото върху перона, залян от светлините на гарата. В някои купета прозорците вече бяха тъмни, очевидно пътниците вече се бяха отдали на съня. Фандорин с удоволствие се протегна, кръстоса ръце на гърба и се приготви за разходката, която трябваше да допринесе за мислителната активност. Но в този миг от неговия вагон слезе снажен мустакат господин с цилиндър, хвърли към младежа изпълнен с любопитство поглед и подаде ръка на младата си спътничка. Щом зърна нейното прекрасно свежо лице, Ераст Петрович се вцепени, а девойката засия и звънливо възкликна:
— Татко, това е той, оня господин от полицията! Нали помниш, аз ти разказвах? Този, който беше дошъл при нас с фройлайн Пфул да ни разпитва!
Последната дума беше произнесена с явно удоволствие, а широко отворените й сиви очи гледаха Фандорин с нескриван интерес. Трябва да признаем, че главозамайващите събития от последните седмици бяха притъпили донякъде спомените за онази, която Ераст Петрович наричаше в мислите си само „Лизенка“, а понякога, в мигове на особено мечтателно настроение, дори „нежен ангел“. Но щом съзря милото създание, сърцето на клетия колежки регистратор, докоснато от пламъче, моментално лумна в буен жар и разхвърчалите се искри опариха белите му дробове.