— Ами разбира се — кимна Фандорин. — По такъв начин е получил възможност да подчинява неукрепналите още детски умове, а по-късно и да поддържа контакти с възпитаниците… — Ераст Петрович не довърши мисълта си, поразен от внезапната догадка. Боже, колко просто било всичко! Поразително е как не го беше видял по-рано!
— Много скоро Джералд се превърна в мой незаменим помощник — продължи милейди, която не забеляза промяната в лицето на събеседника си. — Той беше наистина всеотдаен, неуморим сътрудник! Притежаваше редки лингвистични заложби — ако не беше той, аз просто не бих смогнала да следя филиалите в толкова много страни по света. Знам, огромното му честолюбие винаги е било негов враг номер едно. Тая психическа травма от детството, това желание да докаже на близките си, че може да постигне всичко без тяхна помощ. Усещах го, усещах това странно несъответствие — с неговите способности и амбиции той не би трябвало да се задоволява със скромната роля на педагог, пък дори и доста добре платен.
Обаче Ераст Петрович вече на я слушаше. Сякаш електрическа лампа светна в мозъка му и освети всичко, което допреди това тънеше в мрак. Всичко съвпадаше! Неизвестно откъде взелият се сенатор Добс, „изгубилият“ паметта си френски адмирал, турският ефенди с неведомо потекло, че и покойният Брилинг — да-да, и той също! Марсианци ли? Пришълци от отвъдното? Дошли отникъде? Глупости на търкалета! Всички те са възпитаници на естернатите, ето откъде са се взели! Те са подхвърлени деца, само че не ги подхвърлят пред вратите на сиропиталището. Напротив — сиропиталището ги подхвърля в обществото! Всеки от тях е подготвен, всеки притежава виртуозно открит и грижливо развит талант! Жан Антрепид не е подхвърлен случайно тъкмо на пътя на френската фрегата — момчето очевидно е демонстрирало изключителни заложби на моряк. Само че кой знае защо е трябвало да бъде скрито откъде се е взел тоя талант. Всъщност знае се защо! Ако научеше колко хора с блестящи кариери са тръгнали от класовете на лейди Естер, светът неизбежно щеше да се разтревожи. А така всичко става все едно от само себе си. Достатъчно е само лек тласък в нужната посока, и талантът непременно ще се изяви. Ето защо всеки от кохортата „сираци“ постига такива невероятни успехи в кариерата си! Ето защо е трябвало постоянно да докладват на Кънингам за служебния си растеж — по тоя начин те отново и отново потвърждават своята състоятелност, правилността на направения избор! И е повече от естествено, че тия гении са верни само на своята общност — та това е единственото им семейство, семейството, което ги е защитило от жестокия свят, което ги е отгледало, което е разкрило у всекиго неговото собствено неповторимо „аз“. Хубавичко семейство се оформя — почти четири хиляди гении, разпилени по целия свят! Да му се не надяваш на Кънингам, на тоя „лидерски талант“! Впрочем, стоп…
— Милейди, на колко години беше Кънингам? — намръщи се Ераст Петрович.
— На трийсет и три — на драго сърце отвърна лейди Естер. — На шестнайсети октомври щеше да навърши трийсет и четири. Джералд винаги уреждаше за децата празници за рождения си ден, при това не те му правеха подаръци, а той подаряваше на всекиго по нещо. Имам чувството, че цялата му заплата отиваше за това…
— Не, не пасва! — извика, отчаян, Фандорин.
— Какво не пасва, момчето ми?
— Антрепид е открит в морето преди двайсет години. Тогава Кънингам е бил едва на тринайсет. Добс е забогатял преди четвърт век, когато родителите на Кънингам още са били живи! Не, не може да е той!