– А? – казва Елса.
– Защо да не може причината да не идваме на гости по Коледа да е в това, че майка ти не харесва Лисет?
– Така ли е?
Татко въздъхва.
– Не.
– Всички харесват Лисет – информира го Елса.
– Осъзнавам това – казва татко примирено, както прави човек, когато партньорът му има крайно дразнещото качество да се харесва на всички.
Елса го наблюдава дълго, преди да попита:
– Затова ли те обича Лисет? Защото си интроверт?
Татко се усмихва.
– Ако трябва да съм напълно честен, не знам защо ме обича.
– Ти обичаш ли я? – пита Елса.
– Безкрайно много – отговаря той без колебание.
Но веднага след това отново придобива изключително колеблив вид.
– Сега да не смяташ да попиташ защо с майка ти сме престанали да се обичаме?
– Мислех да попитам защо сте започнали.
– Смяташ ли, че бракът ни е бил толкова лош?
Елса вдига рамене.
– Ами, просто сте страшно различни. В смисъл, тя не харесва „Епъл“. А пък ти например не харесваш „Междузвездни войни“.
– Сигурен съм, че много хора не харесват „Междузвездни войни“.
– Тате, НЯМА друг човек, освен теб, който да не харесва „Междузвездни войни“!
Татко кима примирено.
– С Лисет също сме много различни.
– Тя харесва ли „Междузвездни войни“?
– Признавам, че не съм я питал.
– Как може да НЕ я питаш!?
Палците на татко скърцат нерешително по волана.
– Различни сме в други отношения. Почти съм сигурен в това.
– Защо тогава сте заедно?
– Защото се приемаме такива, каквито сме, може би.
– А с мама сте опитвали да се промените един друг?
Татко я целува по челото.
– Притеснява ме колко си умна понякога, миличка.
Елса стиска силно клепачи. Диша дълбоко. Събира сили и прошепва:
– Онзи есемес от мама, който получи в деня преди ваканцията, за това, че не е нужно да ме взимаш. Сещаш се, дето мама щяла да ме вземе. Аз го написах. Излъгах, за да мога да занеса едно от писмата на баба...
– Разбрах го още тогава – кима татко и прокара нежно пръсти през косата ѝ.
Елса се взира в него с подозрение. Той се усмихва.
– Нямаше грешки. По това се досетих..
Все още вали сняг. Това една от онези приказни зими, които като че нямат край. Щом Ауди спира пред блока, Елса се обръща сериозно към татко.
– Искам да живея при теб и Лисет по-често от всеки втори уикенд. Дори и вие да не искате.
– Ти... миличка... аз... можеш да идваш при нас колкото често искаш! – заеква татко съкрушено.
– Не. Само всеки втори уикенд. И разбирам, че това е така, защото съм различна и разстройвам вашата „семейна хармония“. Но сега мама и Джордж си имат Половинката. И мама все пак не може да прави всичко постоянно, защото никой не е перфектен през цялото време. Нито дори мама!
– Нашата... „семейна хармония“... това пък откъде ти хрумна? – чуди се татко.
– Чета разни неща – казва Елса.
Татко диша така, както прави човек всеки път, когато говори с детето си за развода, независимо колко време е минало. Диша сякаш въздухът в дробовете му е на привършване.
– Не искахме да те отделяме от блока – прошепва той.
– Защото не си искал да ме отделяш от мама? – чуди се тя.
– Защото никой от нас не искаше да те отделя от баба ти – отговаря той.
Последните думи се разтварят във въздуха между тях и не оставят нищо след себе си. Снежинките падат върху предното стъкло на Ауди толкова нагъсто, че изглеждат като завеса, развявана от вентилатор.
Елса стиска ръката на татко. Той стиска нейната още по-силно.
– Трудно е за един родител да приеме, че не може да предпази детето си от всичко.
– За детето също е трудно – отговаря Елса и го потупва по бузата.
Той задържа пръстите ѝ.
– Аз съм противоречив човек и съзнавам, че това ме прави лош баща. Опасявам се, че все си представях как трябва да подредя живота си и самия себе си, преди да започнеш да живееш при нас за по-дълго. Мислех си, че така е по-добре за теб. Човек прави такива неща, когато е родител, струва ми се. Втълпява си, че прави всичко заради децата си. Твърде болезнено е за нас да признаем, че децата няма да пораснат по-бавно само защото родителите им са заети с друго...
Клепачите му се затварят бързо. Отварят се бавно. Елса е облегнала чело на дланта му, когато прошепва:
– Не е нужно да си перфектен татко, татко. Но трябва да си моят татко. И не можеш да оставиш мама да бъде повече родител от теб само защото тя е супергерой.
Татко скрива носа си в косата ѝ.
– Просто не искахме да си едно от онези деца, които „имат два дома, но се чувстват като гости и в двата“ – казва той.
– Кой ви е втълпил това? – изсумтява Елса.