– Четем разни неща – прошепва татко.
– За толкова разумни хора, с мама понякога сте адски неразумни – отбелязва Елса, преди да се засмее: – Но не се притеснявай за това как ще бъде да живееш с мен, татко. Обещавам, че може да правим и скучни неща!
Татко кима и опитва да не изглежда нерешително, когато Елса му казва, че днес ще празнуват рождения ѝ ден при него и Лисет, защото мама, Джордж и Половинката още са в болницата. И опитва да не изглежда стресиран, когато Елса му казва още, че вече се е обадила на Лисет и е уредила всичко. Но изглежда малко по-спокоен, когато Елса му казва, че той може да се заеме с поканите. Защото веднага се замисля за подходящи шрифтове, а шрифтовете действат на татко много успокоително.
– Трябва да са готови до следобед! – казва Елса и татко обещава, че ще бъдат.
Всъщност стават готови към средата на март. Но това е друга история.
Елса се кани да изскочи навън. Но се замисля, че сега, когато татко е малко по-колеблив и стресиран от обикновено, може би ще се почувства добре, ако послуша ужасната си музика за малко. Така че увеличава звука на уредбата. Но от нея не се чува музика, и минават може би две или три страници, преди прозрението наистина да попие в глава на Елса.
– Това е последната глава от „Хари Потър и Философският камък“ – изрича тя накрая.
– Това е аудио книгата – признава татко смутено.
Елса се взира в уредбата. Татко държи съсредоточено волана с две ръце, въпреки че Ауди не се движи.
– Като беше малка, винаги четяхме заедно. И винаги знаех до коя глава сме стигнали във всяка книга. Но сега четеш толкова бързо. Вече не разбирам всичко, което обичаш. Хари Потър явно означава много за теб, а искам да разбирам нещата, които означават много теб – казва той изчервен и забил поглед в клаксона.
Елса седи мълчаливо. Татко се прокашля.
– Всъщност малко е жалко, че вече се разбираш толкова добре с Брит-Мари, защото, докато слушах книгата, ме осени, че при удобен случай можех да я нарека „онази, която не бива да се назовава“29. Хрумна ми, че това би те разсмяло...
Наистина е малко жалко, смята Елса. Защото това е най-смешното нещо, което татко някога е казвал. Цялата тая работа като че ли го развълнува и той посочва оживено уредбата, което е невероятно нетипичен начин за татко да сочи каквото и да е, след което казва:
– Има филм за Хари Потър, знаеш ли?
Елса го потупва снизходително по бузата.
– Тате. Обичам те. Наистина. Но ти случайно да не живееш под някой камък?
– Знаеше ли за филма? – пита татко малко изненадано.
– Всички знаят, татко.
Татко кима. Но не изглежда стресиран. Всъщност е почти спокоен.
– Не гледам особено много филми. Но може някой път да гледаме онзи филм за Хари Потър, аз и ти, какво ще кажеш? Филмът дълъг ли е?
– Има седем книги, татко. И осем филма – казва Елса предпазливо.
А татко отново придобива страшно, страшно, страшно стресиран вид.
Елса го прегръща и излиза от Ауди. Слънцето подскача по снега. Пред входа Алф се хлъзга на изтърканите си подметки с лопата за сняг в ръка. Елса се сеща за традицията от Страната-на-Почти-Будните, според която трябва да раздаваш подаръци на рождения си ден, и си мисли следващата година да вземе на Алф чифт обувки. Но не тази година, защото тази година ще му подари винтоверт.
Вратата на Брит-Мари е отворена. Тя носи сакото на цветя. И брошката. Елса вижда в огледалото, че Брит-Мари оправя леглото в спалнята. До входната врата има два куфара. Брит-Мари приглажда и последната гънка на покривалото, въздъхва дълбоко, обръща се и се запътва към антрето.
Вижда Елса, Елса я вижда и никоя от тях не се решава да каже нещо, преди и двете да възкликнат в един глас:
– Имам писмо за теб!
След това абсолютно едновременно Елса казва „а?“, а Брит-Мари казва „как така?“. Настроението става малко объркано.
– Имам писмо за теб, от баба! Беше залепено за пода под детската количка на стълбите! – казва Елса.
– Аха. Аха. Аз също имам писмо за теб, да, имам. Беше във филтъра на сушилнята в пералното – казва Брит-Мари.
Елса накланя глава. Поглежда куфарите.
– Заминаваш ли някъде?
Брит-Мари сключва ръце пред себе си малко нервно. Изглежда сякаш иска да изтупа нещо невидимо от ръкава на Елса.
– Да.
– И къде? – пита Елса.
– Не знам – признава Брит-Мари.
– Какво си правила в пералното? – чуди се Елса.
Брит-Мари свива устни.
– Човек все пак не може просто да замине, без първо да оправи леглата и да изчисти филтъра, Елса. Не може така. Представи си, че нещо се случи, докато ме няма? Все пак не възнамерявам да оставя хората да си мислят, че съм някаква варварка, която не си оправя леглата, не възнамерявам!