Елса се ухилва. Брит-Мари не се ухилва, но Елса си мисли, че може би го прави вътрешно.
– Ти пееше на пияницата всяка нощ, когато тя излизаше на стълбите и крещеше, нали?
– Извинявай? – казва Брит-Мари натъртено.
Елса вдига рамене.
– Всеки път, когато пияницата излезеше на стълбите, се чуваше песен и тя се успокояваше и се прибираше. А майка ти се е занимавала с музика. И не мисля, че пияниците могат да пеят толкова добре. Така че се позамислих малко. Не съм идиот.
Брит-Мари сключва ръце още по-здраво. Разтърква нервно пръста си на мястото, където преди стоеше венчалната халка.
– Не може да оставяме членове на асоциацията да сноват из входа в нетрезво състояние по нощите, Елса. Това все пак не е цивилизовано. А Давид и Пернила обичаха да им пея тази песен преди лягане, когато бяха малки. Сега, разбира се, не си спомнят за това, но едно време много обичаха да им пея, така беше всъщност.
– Знаеш ли, ти не си пълна гаднярка, Брит-Мари – усмихва се Елса.
– Благодаря – казва Брит-Мари несигурно, сякаш има някаква уловка.
После те си разменят писмата. На писмото за Елса пише „ЕЛСА“, а на писмото за Брит-Мари пише „ВЕЩИЦАТА“. Брит-Мари прочита своето на глас, без да се налага Елса да я пита какво пише вътре. Брит-Мари я бива в тези неща.
Писмото е много дълго, естествено. Баба имаше много за какво да се извинява на хората като цяло, а на хората като цяло далеч не са им се случвали толкова неща, даващи повод за извинение, колкото са се струпали на Брит-Мари през годините. Има извинение за онова със снежните човеци. И извинение за онова с мъха от одеялото във филтъра на сушилнята. И извинение за онзи път, когато се случило така, че баба стреляла по Брит-Мари с пушката за пейнтбол, защото тъкмо я била купила и искала „само да я изпробва“ от балкона. А пък един път, когато Брит-Мари била облечена с най-хубавата си пола, баба явно я е уцелила по дупето, а човек не може да скрие петна от пейнтбол дори с брошка, ако петната са на дупето. Защото все пак не е цивилизовано да носиш брошки на дупето. Баба пише, че вече разбира това.
Но най-голямото извинение е в края на писмото и щом Брит-Мари тръгва да го чете на глас, думите засядат в гърлото ѝ, така че се налага Елса да се наведе напред, за да го прочете сама.
„Извиняваи че така и не ти казах че заслужаваж нещо мноо по добро от Кент! Штото си е така! Макар че си апсолютна вещица!“
Брит-Мари сгъва писмото, подравнявайки старателно ръбовете. После поглежда Елса и опитва да се усмихне като обикновен човек.
– Правописът на баба ти не беше точно за пример, не, не беше.
– Правописът ѝ беше покъртителен, ето какъв беше – отговаря Елса.
И ето че Брит-Мари всъщност почти успява да се усмихне като съвсем нормален човек. Елса я потупва по ръката.
– Баба знаеше, че ще решиш кръстословицата на стълбите.
Брит-Мари върти писмото в ръце разсеяно.
– Откъде разбра, че съм аз?
– Беше решена с молив. Баба все казваше, че ти си толкова неспокойна, че трябва да оправиш всички легла, преди да заминеш на почивка, и дори не можеш да решиш кръстословица с химикалка, ако преди това не си изпила две чаши вино. А никога не съм те виждала да пиеш вино.
Брит-Мари изтупва невидими трохи от писмото на баба и отговаря несломимо:
– Човек трябва да може да изтрие написаното. Все пак не сме варвари.
– Не, все пак не сме, така е – засмива се Елса.
После посочва плика в ръката на Брит-Мари. В него има още нещо. Нещо, което дрънчи. Брит-Мари го отваря, свежда глава до нивото на плика и надниква в него така, сякаш очаква баба да изскочи отвътре и да изкрещи: „УААААААААААА!“.
После бръква в плика и изважда ключовете за колата на баба.
Елса и Алф ѝ помагат с куфарите. Рено запалва от първия път. Брит-Мари си поема най-дълбоката глътка въздух, която Елса някога е виждала. Елса мушва глава през вратата и се опитва да надвика шума от двигателя:
– Аз обичам близалки и комикси!
Брит-Мари като че се опитва да отговори, но нещо в гърлото я стяга. Така че Елса се усмихва, свива рамене и добавя:
– Просто казвам, таковата. Ако случайно някой път ти останат в повече.
Брит-Мари вдига ръкава на сакото на цветя към очите си, избърсвайки няколко навлажнени примигвания. Елса затваря вратата. И Брит-Мари потегля. Не знае накъде. Но ще види света и ще почувства вятъра в косите си. И ще решава всичките си кръстословици с химикалка.
Но това, както е във всички приказки, е съвсем друга история.
Алф стои в гаража и гледа подир нея дълго след като колата се е скрила от поглед. Накрая той излиза навън и прекарва остатъка от вечерта и по-голямата част от сутринта на другия ден, ринейки сняг.