Но може би не точно днес, разбира се. Защото часът е един и половина през нощта, а Елса е много изморена и иска просто да отиде да си легне, но не може, защото баба пак е замерила полицай с лайно.
Може да се каже, че е сложно. Като статус във фейсбук.
Елса се оглежда в малката четириъгълна стая и се прозява толкова изтощено, че изглежда все едно се опитва да погълне собствената си глава на обратно.
– Нали ти казах да не прескачаш оградата, нали – мърмори тя и поглежда часовника.
Баба не отговаря. Елса сваля шала на Грифиндор1 и го слага на коленете си. Тя е родена в деня след Коледа преди седем години, скоро осем. На същия ден няколко учени от Германия регистрирали най-голямото избухване на гама-лъчи от магнетар, което някога е достигало до земята. Вярно, Елса не знае съвсем точно и с подробности какво е „магнетар“, но става дума за някакъв вид неутронна звезда. А и звучи малко като „Мегатрон“, което е името на лошия от „Трансформърс“, а това пък е нещо, дето ограничените хора, които не четат достатъчно качествена литература, биха нарекли „детско предаване“. В действителност, Трансформърс са роботи, макар че чисто академично погледнато, могат евентуално да се броят и за супергерои. Елса много ги обича, както и неутронните звезди, и си представя, че едно „избухване на гама-лъчи“ изглежда малко като онзи път, когато баба разля фанта върху айфона на Елса и опита да го изсуши в тостера. Баба казва, че щом Елса се е родила в такъв ден, това я прави специална.
Да си специален, е най-добрият начин, по който да бъдеш различен.
Но, естествено, в момента баба е заета да изсипва тютюн на малки купчинки върху дървената маса пред себе си и да го увива в шумолящи цигарени хартийки. Елса изпъшква.
– Казах! Казах ти да не прескачаш оградата! Нали! – пояснява тя.
Всъщност не иска да звучи недружелюбно. Просто е малко ядосана. По онзи начин, по който могат да бъдат ядосани само седемгодишни деца в полицейски управления и мъже на средна възраст, които чакат закъсняващи полети, без да получават информация.
Баба изсумтява и търси запалка в джобовете на твърде голямото си палто. Не изглежда така, сякаш взема случващото се на сериозно, най-вече защото никога не изглежда така, сякаш взема каквото и да е било на сериозно. Освен когато иска да пуши, а не намира запалка, това го взема много на сериозно. За баба пушенето е едно от сериозните неща.
– Беше нищо и никаква оградка, боже мой, това не е причина хората да се палят толкова – казва тя нехайно.
– Не ме божемойствай! Ти хвърли лайно по полицая! – отбелязва Елса.
Баба върти очи.
– Стига си се превземала. Звучиш като майка си. Имаш ли запалка?
– Аз съм на седем! – отговаря Елса.
– Докога ще ползваш това за оправдание?
– Докато спра да бъда на седем!
Баба въздъхва и измърморва нещо, което звучи като „дадада, човек да не попита нещо“, и продължава да търси в джобовете на палтото си.
– Всъщност не мисля, че тук вътре може да се пуши – информира я Елса една идея по-спокойно и прокарва пръсти по скъсания шал на Грифиндор.
Баба изсумтява.
– Естествено, че може да се пуши. Просто ще отворим да се проветрява.
Елса поглежда скептично към прозорците.
– Струва ми се, че това са от онези прозорци, които не могат да се отварят.
– Глупости, защо да не могат?
– Имат решетки.
Баба зяпва недоволно към прозорците. После към Елса.
– Значи в полицейското управление също не може да се пуши? Ама че проклето покровителствено общество, а?
Елса отново се прозява.
– Може ли да ползвам телефона ти?
– Какво ще правиш? – иска да знае баба.
– Ще сърфирам.
– Какво ще сърфираш?
– Разни неща.
– Харчиш твърде много време за тия интернет неща.
– Казва се прекарваш.
– Дадада.
Елса клати глава.
– Харчат се, да кажем, пари, времето се прекарва. Не ходиш да обясняваш, че си прекарала двеста крони за нови панталони. А, казва ли се така? А?
– Чувала ли си за момичето, което умряло от много мислене, м? – изсумтява баба.
– А ти чувала ли си за момичето, което НЕ умряло от много мислене, м? – изсумтява Елса.