Полицаят, който влиза в стаята, изглежда страшно, страшно, страшно изморен. Сяда от другата страна на масата и поглежда баба и Елса с извънмерно примирение.
– Искам да се обадя на адвоката си – заявява веднага баба.
– Искам да се обадя на майка си – заявява на секундата Елса.
– В такъв случай искам първа да се обадя! – настоява баба.
Полицаят преглежда малка купчина документи.
– Майка ти идва насам – въздъхва той към Елса.
Баба ахва по онзи драматичен начин, който умеят само бабите.
– Защо сте се обадили на н-е-я? Вие наред ли сте? Тя зверски ще се ядоса! – протестира тя, сякаш полицаят току-що ѝ е казал, че смята да остави Елса в гората, за да я отгледат вълци.
– Трябваше да позвъним на попечителите на детето – обяснява полицаят спокойно.
– Аз също съм попечител на детето! Аз съм ѝ баба! – натъртва баба и се изправя наполовина от стола, размахвайки заплашително незапалената си цигара.
– Часът е един и половина през нощта. Някой трябва да се погрижи за детето – казва полицаят невъзмутимо и сочи часовника си, преди да погледне недоволно към цигарата.
– Да! Аз! А-з ще се погрижа за детето! – изплюва баба.
Полицаят прави доста принуден приятелски жест към стаята за разпити.
– И според теб как ти се получават грижите дотук?
Баба изглежда малко засегната. Но най-накрая сяда обратно в стола и прочиства гърло.
– Ако... значи... мхмх. Така. Ако ще се хващаме за ДЕТАЙЛИТЕ, може би не върви адски добре. Може би не. Но всичко вървеше мирно и спокойно, докато не започнахте да ме преследвате! – възразява тя кисело.
– Защото влязохте с взлом в зоологическа градина – отбелязва полицаят.
– Оградата беше съвсем мънинка – упорства баба.
– Няма мънинки взломове – казва полицаят.
Баба свива рамене и махва с ръка над масата, сякаш смята, че вече достатъчно са дъвкали този въпрос и е време да сменят темата.
– Уф. Слушай малко! Нали тук може да се пуши, а?
Полицаят клати сериозно глава. Баба се навежда напред, поглежда го дълбоко в очите и се усмихва.
– Не може ли да се направи изключение за бедната малка мен?
Елса бута баба с лакът и превключва на тайния им език. Понеже баба и Елса имат таен език, какъвто всички баби и внуците им трябва да имат, защото всъщност има такъв закон, казва баба. Или поне би трябвало да има.
– Оф! Бабо, стига! Незаконно е да се флиртува с полицаи! – заявява Елса на тайния език.
– Кой казва? – пита баба също на тайния език.
– Полицията! – отвръща Елса.
– Полицията трябва да е на разположение на гражданите! Аз все пак плащам данъци! – отсича баба.
Полицаят, от своя страна, ги гледа, както човек гледа седемгодишно дете и седемдесет и седем годишна баба да спорят на тайния си език в полицейско управление посред нощ. После баба му намигва изкусително и отново сочи умолително към цигарата си, но щом той поклаща глава, баба се обляга оскърбено назад и избухва на съвсем нормален език:
– Пак тази политическа коректност. В тая проклета страна отношението към пушачите е по-лошо от апартейда!
Изражението на полицая става една немалка идея по-сурово.
– Аз бих внимавал малко повече с подобни изказвания.
Баба върти очи. Елса се обръща към нея.
– Как се пише?
– Кое това? – въздъхва баба така, както въздъхва човек, когато абсолютно съвсем целият свят е против него, въпреки че той плаща данъци.
– Онова апартай-нещо-си – казва Елса.
– А-п-ъ-р-т-а-и-д – отвръща баба буква по буква.
Изобщо не се пише така, естествено. Елса го разбира веднага щом се протяга през масата, взима телефона на баба и проверява в Гугъл. Баба хич не се има с правописа.
Полицаят прелиства документите си.
– Сега ще те оставим да се прибереш, но ще те извикаме отново във връзка с взлома и пътните нарушения – казва той хладно на баба.
– Как издържаш с този Андроид? – пъшка Елса, докато се мъчи раздразнено с телефона на баба.
Телефонът е с Андроид, защото това е старият телефон на мама, а мама ползва само Андроид, въпреки че Елса непрестанно опитва да ѝ обясни, че всеки човек с поне малко мозък си взима айфон. А баба, разбира се, изобщо не иска да има телефон, но Елса я е принудила да вземе стария на мама, защото баба редовно чупи телефона на Елса при различни инциденти, свързани с тостери. И тогава на Елса ѝ се налага да взима назаем този на баба. Въпреки че е Андроид.
– Какви пътни нарушения? – избухва изненадано баба.
– Неправомерно шофиране, като начало – казва полицаят.
– Как така неправомерно? Това си е моята кола! Откъде накъде ще ми трябва разрешение да карам собствената си кола!