Баба само кимва и прошепва: „Ние, рицарите на кралство Миамас, просто изпълняваме дълга си“.
Защото всички седемгодишни заслужават супергерои.
И който не е съгласен, всъщност е пълен глупак.
2
Маймуна
Мама ги прибра от полицейското управление. Личеше си, че е страшно ядосана, но се държа сдържано и овладяно и не крещя. Понеже мама е страшно сдържана и овладяна и на практика никога не крещи, защото е пълна противоположност на бабата на Елса. Елса заспа почти веднага след като си сложи колана и докато излязат на магистралата, тя вече беше в Миамас.
Миамас е тайното кралство на Елса и баба. То е едно от шестте кралства в Страната-на-Почти-Будните. Баба я измисли, когато Елса беше малка и мама и татко тъкмо се бяха разделили, а Елса се страхуваше да спи, защото беше прочела в интернет, че някои деца умирали в съня си. Баба я бива да си измисля неща. Така че когато татко се изнесе от апартамента и всички бяха изморени и тъжни по цял ден, Елса се измъкваше през външната врата всяка нощ и прекосяваше стълбището на пръсти, както си беше по пижама, влизаше в апартамента на баба и после двете се шмугваха в големия гардероб, който никога не спираше да расте, и почти си затваряха очите и потегляха.
Защото не е нужно да заспиш, за да отидеш в Страната-на-Почти-Будните. Точно това е идеята. Трябва само почти да заспиш. И в последните секунди, когато очите ти са почти затворени и на границата между това, което знаеш, и това, което си мислиш, се спуска мъгла, тогава потегляш. Яздиш към Страната-на-Почти-Будните на гърба на облачни животни, защото баба е решила, че това е единственият начин да стигнеш там. Облачните животни идват през балконската врата и взимат баба и Елса и заедно с тях отлитат нагоре и все по-нагоре, докато Елса види всички чудновати магични същества, които населяват Страната-на-Почти-Будните: енфантите и съжалявците, Сегато, воршовете и снежните ангели, принцовете, принцесите и рицарите. Облачните животни се понасят над безкрайните тъмни гори, където живее Вълчето сърце, както и всички чудовища, и се спускат по мекия вятър към ослепителния цветен пейзаж край портите на кралство Миамас.
Трудно е да се каже от раз дали баба е малко смахната, защото е прекарала твърде много време в Миамас, или пък Миамас е смахнато място, защото баба е прекарала твърде много време там. Но оттук идват всички приказки на баба. Най-прекрасно смахнатите приказки.
Баба казва, че кралството се казва Миамас от поне десет хиляди приказни вечности, но Елса знае, че баба е решила то да се казва така, защото като малка Елса не е можела да казва „пижама“ и вместо това е казвала „миама“. Но баба, разбира се, настоява, че това не е скапана измислица, че Миамас и другите пет кралства в Страната-на-Почти-Будните съществуват в най-висша степен и всъщност са много по-истински от истинския свят, „където всички са икономисти и пият мляко без лактоза и се превземат“. Баба не я бива супер много да живее в истинския свят. Тук има твърде много правила, а баба не я бива супер много с правилата. Тя мами на „Монополи“, кара Рено в автобусната лента, краде жълтите чанти от ИКЕА и не стои зад очертанията до лентата за багаж на летището. И не затваря вратата, като ходи до тоалетна. Може да се каже, че има трески за дялане в характера си.
Но разказва най-хубавите истории на всички времена и вечности, така че могат да ѝ бъдат простени цял куп трески.
Всички приказки, които си струват, идват от Миамас, казва баба. Другите пет кралства в Страната-на-Почти-Будните се занимават с други неща: „Миревас“ е кралството, където се пазят сънищата, „Миплорис“ е кралството, където се съхранява всичката тъга, от „Мимовас“ пък идва всичката музика, от „Миаудакас“ идва смелостта, а „Мибаталос“ е кралството, където са израснали най-храбрите войници, които се бият с ужасяващите сенки във Войната-Без-Край.
Но Миамас е любимото кралство на Елса и на баба, защото най-почитаната професия там е разказвач на приказки. В Миамас този, който е способен да вдъхне живот на един разказ, може да стане по-могъщ от крал. Там валута е фантазията и хората пазаруват не с пари, а с хубави истории, и библиотеките не се наричат библиотеки, а „банки“. Всяка книга е съкровище, всяка приказка струва милиони. И баба носи оттам ковчежета, пълни с несметни богатства. Приказки за дракони и тролове, крале, кралици и вещици. И за сенки. Защото всеки приказен свят трябва да има страшни врагове, а врагове на Страната-на-Почти-Будните са сенките, защото те искат да убият всяка фантазия. Ако разказваме приказки за сенки, трябва да разкажем и за Вълчето сърце. Защото именно той побеждава сенките във Войната-Без-Край. Той е първият и най-велик супергерой, за когото Елса е чувала.