— О, безкрайно съм ви благодарен — отвръщам и го взимам.
— А вие пушите лула! Това страшно ми харесва! — казва милата госпожичка.
И помежду ни се завързва следният разговор:
Тя: Та значи сам си купувате хляб?
Аз: И не само хляб, всичко си купувам сам.
Тя: А къде обядвате?
Аз: Обикновено сам си приготвям нещо. А понякога ям в бирарията.
Тя: Обичате ли бира?
Аз: Не, предпочитам водка.
Тя: И аз обичам водка.
Аз: Значи обичате водка? Това е добре! Ще ми се някой път да пийнем заедно.
Тя: И аз бих искала да пийна с вас водка.
Аз: Извинете, може ли да ви попитам нещо?
Тя (почервенява като рак): Разбира се, питайте.
Аз: Добре, ще ви попитам. Вярвате ли в Бога?
Тя (учудено): В Бога ли? Да, естествено.
Аз: Какво ще кажете, дали сега да не си купим водка и да отидем у нас? Живея на две крачки.
Тя (закачливо): Защо не, съгласна съм!
Аз: Ами да тръгваме тогава.
Отбиваме се в магазина, купувам половинка водка. Парите ми свършват, остават ми само дребни копейки. През цялото време бъбрим за какво ли не, но изведнъж се сещам за умрялата бабишкера в стаята ми.
Крадешком поглеждам новата си позната: тя стои до щанда и разглежда бурканчетата конфитюр. Предпазливо се прокрадвам към изхода и излизам навън. И като по поръчка пред магазина спира трамвай. Мятам се в него, без дори да погледна кой номер е. На улица „Михайловска“ слизам и се запътвам към Сакердон Михайлович. Държа в ръце бутилката водка, сарфаладите и хляба.
Отвори ми самият Сакердон Михайлович. Беше с халат, облечен на голо, с руски ботуши с отрязани кончови и с кожена ушанка, но наушниците й бяха вдигнати и вързани на темето му с панделка.
— Радвам се да ви видя — рече Сакердон Михайлович.
— Не ви ли откъсвам от работата? — попитах.
— Не, не — рече той. — Не правех нищо, просто си седях на пода.
— Вижте сега — казах. — Идвам с водка и мезе. Ако нямате нищо против, можем да пийнем.
— Много добре — одобри Сакердон Михайлович. — Влизайте.
Влязохме в неговата стая. Отворих бутилката водка, а Сакердон Михайлович сложи на масата две чашки и чиния с варено месо.
— Нося и сарфалади — му рекох. — Как ги предпочитате: сурови или ще ги варим?
— Ще ги сложим да се сварят — каза Сакердон Михайлович, — а докато се варят, ще пийнем водка с варено месо. То е от супа, направо се топи в устата!
Сакердон Михайлович постави тенджерката на примуса и седнахме да пием водка.
— Водката е полезна — рече Сакердон Михайлович, докато пълнеше чашите. — Мечников беше писал, че водката е по-полезна от хляба, защото хлябът е само слама, която гние в стомасите ни.
— За ваше здраве! — казах и се чукнах със Сакердон Михайлович.
Отпихме и замезихме със студеното месо.
— Вкусно е — рече Сакердон Михайлович. Но в този момент в стаята се чу силен пукот.
— Какво беше това? — попитах.
Замълчахме и се заослушвахме. Изведнъж пак прокънтя пукот. Сакердон Михайлович скочи от стола, спусна се към прозореца и издърпа пердето.
— Какво правите? — викнах.
Но той се хвърли към примуса, хвана с пердето тенджерката и я сложи на пода.
— Дявол да го вземе! — рече Сакердон Михайлович. — Забравил съм да налея вода, а тенджерата е емайлирана и сега емайлът се напука.
— Ясно — рекох и закимах.
Отново седнахме на масата.
— Карай да върви — успокои се Сакердон Михайлович, — ще ядем сарфаладите сурови.
— Гладен съм като вълк — рекох.
— Хапвайте си — каза домакинът и побутна сарфаладите към мен.
— За последен път ядох вчера с вас в оная кръчма, оттогава и залък не съм слагал в уста — обясних аз.
— Да, да, да — рече Сакердон Михайлович.
— През цялото време писах — казах аз.
— Дявол да го вземе! — театрално възкликна Сакердон Михайлович. — Приятно е да видиш гений!
— Де да бях! — отвърнах.
— И много ли написахте? — попита Сакердон Михайлович.
— Да — рекох. — Изписах сума ти листове.
— За гения на нашето време — вдигна тост Сакердон Михайлович.
Пихме. Сакердон Михайлович ядеше варено месо, а аз — сарфалади. Като изядох четири, си запалих лула и казах:
— Всъщност дойдох при вас, за да се спася от преследване.
— И кой ви преследва? — попита Сакердон Михайлович.
— Една дама — отвърнах. Но тъй като Сакердон Михайлович не каза нищо, а само отново напълни чашите, продължих. — Запознахме се в хлебарницата и веднага се влюбих.
— Хубава ли е? — попита Сакердон Михайлович.
— Да — отвърнах, — точно по мой вкус.