Иля Илф, Евгений Петров
Баба Яга
Много е трудно да се покори сърцето на една жена. А какво ли не си готов да направиш в името на такава цел! Държиш й ръката, говориш й с дълбок глас, гледаш я като омаян.
И пак нищо не помага. Не те обичат, не ти вярват, и това е! Налага се да започнеш всичко отначало. Честна дума, това е каторжен труд под звездите и под луната.
От Москва в Одеса пристигна един млад доктор.
Когато за първи път в живота се оказа с две свободни седмици, той изведнъж забеляза, че светът е красив и че населението му е също красиво, особено женската му половина. И почувства, че ако сега не вземе решителни мерки, никога вече няма да бъде щастлив и ще умре като вмирисан стар ерген в стая, където под леглото му ще се търкалят стари чорапи и бутилки.
Няколко дни по-късно младият медик се разхождаше с едно момиче по силно пресечена местност край морето.
С всички сили се стараеше да й се хареса. То се знае, говореше с дълбок и страстен глас и, разбира се, дрънкаше какви ли не глупости, дори лъжеше, че е челюскинец и че Ото Юлиевич Шмит му е приятел. Предложи ръката си, стая в Москва и сърцето си, отделна кухня и парно отопление. Момичето помисли, помисли и се съгласи.
Тук ще пропуснем осем страници художествено описание на пътуването с любимото същество в третокласния вагон. (Прилагаме само афоризма: по-добре в трета класа с любимия, отколкото в международен влак сам.)
А в Москва купиха клонка люляк и отидоха в гражданското да се разпишат за собственото си щастие.
Всеки знае какво е в гражданското. Не е много чисто. Не е много светло. Не може да се каже, че е и много весело, понеже браковете, смъртите и ражданията се регистрират в една и съща стая. Когато докторът със своята докторша, цъфнали в усмивка, влязоха в нея, видяха първо предупредителния плакат на стената:
ЧРЕЗ ЦЕЛУВКИТЕ СЕ ПРЕДАВАТ ИНФЕКЦИИ!
До него висяха адресът на едно погребално бюро и привлекателна картинка, на която бяха изобразени хилядократно увеличени бледи спирохети, бойки гонококи и пръчиците на Кох. Очарователно кътче за венчавки.
В ъгъла имаше мръсна като партенка изкуствена палма в зелено сандъче. Това беше дан на времето. Тъй да се каже, озеленяване на цеха. За подобни неща вечерният вестник пише с едва прикрит възторг: „Сухуми в Москва. Гражданските отделения се премениха.“
Служителят разгледа документите на младата двойка и неочаквано й ги върна.
— Не можем да ви регистрираме.
— Как така да не можете? — разтревожи се докторът.
— Не може, защото паспортът на вашата гражданка е издаден в Одеса. А ние записваме само с московски паспорти.
— И какво да направя?
— Не знам, гражданино. По паспорти от други градове не регистрираме.
— Значи не мога да се влюбя в момиче от друг град?
— Не ми викайте, моля. Ако всички се разкрещят…
— Не ви викам, но така излиза, че имам право да се оженя само за московчанка. Как може да се иска такова нещо, щом става дума за любов?
— Ние не се занимаваме с любовта, гражданино, а регистрираме бракове.
— Но какво ви влиза в работата кого съм харесал? Да не сте регулировчик на семейното щастие? Или направлявате движенията на душата?
— По-кротко по въпросите на регулирането на движението, гражданино.
— Тъпчете цветята на любовта! — изкрещя докторът.
— Я не хулиганствайте!
— Аз пък ви казвам, че ги тъпчете!
— Я не нарушавайте реда!
— Аз ли го нарушавам? Излиза, че любовта вече не е велико чувство, а просто нарушение на реда? Добре. Да си тръгваме, Люся.
Като се озова на улицата, проваленият кандидат-съпруг дълго не можа да се успокои.
— Абе това хора ли са? Това човек ли е? Същинска Баба Яга с дървения крак. Какво да правим сега?
Беше толкова развълнуван, че на девойката й домъчня.
— Знаеш ли какво — каза тя, — ти ме обичаш и аз те обичам. И ти не си лицемер, и аз не съм. Ще си живеем така.
И наистина, ако се замислиш, с любимия и колибата е рай.
Заживяха „така“.
Но с любимия, другари, и раят в колиба е възможен само в случай че любимата му е регистрирана в тази колиба и управителят на колибата я е вписал в домовата книга. В противен случай вариантите са твърде мрачни.
А любимата не я записаха, защото нямаше московски паспорт. А московски паспорт можеше да получи само като съпруга на доктора. Но тя не му беше жена. А гражданското можеше да я признае за съпруга само след показване на московски паспорт. Но не й даваха московски паспорт, защото не беше се разписала в гражданското. Но в Москва не може да се живее без жителство. А…
По тези причини раят в колибата още на следващия ден се превърна в ад. Люся плачеше и се стряскаше от всяко чукане по вратата — току-виж косматите портиери нахълтат и я изхвърлят от колибата. Докторът вече не ходеше в амбулаторията си. „Най-добрият приятел“ на Ото Юлиевич Шмит представляваше жалко зрелище. Беше небръснат. Очите му светеха като на псе. Къде сте, топла черноморска нощ, огромна луна и първо щастие?