Точно за тази мисъл се бе хванала сега Анабела. Невъзможно бе той да мрази до такава степен една невинна жена, ако не беше луд. Та нали погледът му често беше втренчен? „Не сте ли забелязали — казваше Анабела на Огъста, — че гледа изпод вежди с наведена глава… Това е един от симптомите, които бяха забелязали у краля в момента на полудяването му.“ Веднъж той взе да си говори сам в ложата на театъра. Дали не беше в резултат от лауданума? Или може би се отегчаваше? Или несъзнателно бе прошепнал като писател някоя от фразите, които опитваше наум? Но двете жени и Джордж Байрон, които бяха с него, го изгледаха. А той — колкото повече чувствуваше, че го наблюдават, толкова по-странен ставаше. Самият Джордж, неговият братовчед, посъветва лейди Байрон да напусне къщата. „В противен случай — казваше той — ще ме принудите да предупредя баща Ви.“
Детето се роди на 10 декември. Беше момиче. Байрон нямаше даже и наследник, както си бе пожелал. Хобхаус дойде да види бебето. Корсарят, баща на семейство, го забавляваше. „Посетих Байрон, за да видя детето му — Огъста-Ейда. Второто име е принадлежало на някаква жена от неговия род по времето на крал Джон.“ Напускайки Пикадили Теръс, Хобхаус отиде да вечеря у Холънд. Мястото му беше до Каролайн Лам, която беше в чудесно настроение. Тази вечер тя определи какво е истината: „Това, което човек мисли в момента, когато говори.“ Духовита беше тази лейди Каролайн. Като я гледаше, Хобхаус мислеше колко бързо забравя човек. Тя изглеждаше щастлива, беше там със своята свекърва и съпруга си, който се отнасяше нежно с нея, докато нещастният Байрон се въртеше побеснял в клетката на Пикадили Теръс. Странно нещо е животът! В дневника си Хобхаус пише: „Ако цялата вселена не е друго освен капка кал, всъщност единственото нещо, което ме интересува, е аз да съм отгоре на тази капка и да правя колкото може повече за себе си, докато нещата стоят така.“
На 28 декември Анабела получи писмо от майка си, която канеше всички в Къркби, новия си замък. Байрон нямаше никакво желание да отиде, но защо да не се отърве от целия този товар? На 3 януари заяви в стаята на лейди Байрон за намерението си да настани една артистка от театъра в къщата, после цели три дни не влезе нито при нея, нито при детето. На 6 януари тя получи от него една бележка: „Когато се почувствувате разположена да напуснете Лондон, би било желателно да определите деня — и (ако е възможно) много не го отлагайте. Вие знаете мнението ми по този въпрос, обстоятелствата, които са го породили, плановете ми или по-скоро намеренията ми за бъдещето. Когато заминете, ще Ви пиша по-подробно. След като лейди Ноуъл Ви е поканила в Къркби, можете да отидете там, освен ако не предпочитате Сиъм. Тъй като за мене е важно да мога да освободя прислугата, колкото по-скоро вземете решението си, толкова по-добре, макар че трябва, разбира се, да се държи сметка доколко ще Ви бъде удобно и приятно на Вас. Детето естествено ще Ви придружава.“ На другия ден тя отговори: „Ще се подчиня на желанията Ви и ще определя най-близкия ден, който обстоятелствата ще ми позволят, да напусна Лондон.“
Като мислеше, че е луд и че тази лудост беше приела форма на дълбока омраза към нея, тя сметна за свой дълг да замине.
Посъветва се със своя лекар, доктор Бейли, и с лекаря на Байрон, доктор Ли Ман. Те и казаха, че характерът на болестта ще проличи безсъмнено по-ясно през следващите няколко дни и че тогава би могло Байрон да бъде отведен в Къркби под лекарски контрол. Казаха й също да избягва всичко, което би могло да го дразни, и да му пише весели, сърдечни писма.
В навечерието на заминаването си тя поиска да се сбогува с него. В ръцете си държеше малката Ейда. Той я прие хладно. Последната нощ тя не спа добре и се събуди сутринта изтощена. Колата вече я чакаше. Анабела слезе. Пред вратата на стаята на Байрон имаше плетена изтривалка, върху която спеше неговото куче. За миг тя се изкуши да легне на пода и да чака, но отмина.
Още от първото място за смяна на конете тя написа на Байрон: „Детето е много добре и пътува великолепно. Надявам се, че сте разумен и си спомняте за моите молби и медицински съвети. Не се отдавайте на ужасния занаят стихоплетството — нито на брендито — нито на никого и на нищо, което не е нормално и разумно. Въпреки че, пишейки Ви, аз нарушавам обещанието си, покажете ми в Къркби, че изпълнявате послушно всичко. Приемете обичта на Ейда и моята. Пип“ А на другия ден от Къркби: „Скъпи Дък, снощи пристигнахме благополучно и веднага ни въведоха в кухнята вместо в салона — доста приятна грешка за гладни хора… Татко се кани да Ви напише забавно описание на този случай; и двамата с мама нямат търпение да видят по-скоро събрано тук цялото семейство… Ако не ми липсваше постоянно Байрон, полският въздух би ми подействувал добре. Госпожицата намира, че кърмачката й може много повече да й дава, и дебелее. Чудесно е, че не може да разбира колко много й се радваме — «ангелче» и какво ли още не. Поздрави на добрата Гус и на Вас от всички тук. Твоя винаги любеща Пипин… Пип… ип.“